Най-накрая в Сумрака влезе и Нодир. Аз огледах импровизираната си войска: четирима слаби Светли, двама слаби Тъмни, натрупалият опит по московските улици Алишер и Афанди като баласт. Е… не е чак толкова лошо. Дори и наблизо да се спотайваха онези Висши, които бяха в Шотландия, можем да им дадем достоен отпор.
— Тръгваме! — наредих аз. — Алишер, ти поеми Афанди! Валентина, Тимур — вие сте първи. Всички да поставят Щит на Мага!
Излязохме направо през стената. Ако бяхме на вторият слой, изобщо не бихме я забелязали. На първият тя съществуваше и даже задържаше движенията ни. Но с достатъчна засилка тук можеше да се мине почти през всеки материален предмет.
И минахме. Само Афанди си заклещи крака и дълго го измъкваше от стената, докато не излезе, оставяйки вътре едната обувка. Сега тя дълго ще виси на първият слой на Сумрака, гниейки бавно, в продължение на месеци. Някои особено чувствителни хора дори ще я забелязват с крайчеца на очите… разбира се, ако сградата оцелее след щурма.
От страната, откъдето излязохме, обкръжението беше по-рядко. Петима с автомати се пулеха в стената, явно недоумявайки защо са ги поставили тук. Но двама все пак се оказаха омагьосани и ни видяха. Не знам как сме изглеждали — като обикновени хора, изскочили от стената, или като призрачни сенки. Във всеки случай на лицата на автоматчиците не се появи доброжелателност, а само страх и готовност да стрелят. Валентина действаше грамотно — заклинанието й нямаше никакъв видим ефект, но безотказния „Калашников“ в ръцете на войника отказа да стреля. А Тимур метна през Сумрака файърбол и стопи дулото на автомата.
Напразно!
Да, тези двамата повече не можеха да стрелят, Но техните колеги, които не можеха да ни видят, видяха изскочилата от нищото огнена топка — и започнаха да стрелят. Или от страх, или така бяха научени.
Първо ми се стори, че не е поставил Щит. Автоматният ред буквално го прониза — видях как в гърба на Тимур се отварят дупки от куршуми. Той падна по гръб и чак тогава видях, че все пак е имал Щит. Слаб, само отпред, но имаше!
Омагьосаните куршуми минаха през магическата броня. Също както в Единбург!
— Тим! — закрещя Нодир, навеждайки се над приятеля си. — Тим!
Това го спаси — безпорядъчно стрелящите автоматчици пуснаха няколко реда над главата му.
А в следващият момент — не успях да направя нищо — Мурат удари в отговор.
Те нямаха голям избор от заклинания. Провинциални магове, отвикнали от схватки и не твърде силни, те не бяха готови за такъв дуел — с хора, умеещи да убиват Различни.
Мурат приложи някакъв непознат за мен вариант на Белия Меч. На теория това заклинание трябва да убива само Тъмни Различни и хора, които напълно са отдадени на злото. На практика — трябваше да си монах, прекарващ дните си в молитви и смирение, та безпощадния удар да не ти навреди. Всяка агресия, всеки страх прави човек уязвим за острието от чиста Светлина.
У тези узбекски момчета във военна униформа имаше страх и агресия колкото искаш…
Четиримата войници бяха прерязани от бялото острие като пшеничени класове от наточена коса. Наполовина. С фонтани кръв и прочие гадости. Петият войник хвърли автомата и с безумен вик се втурна да бяга. Дори от Сумрака движенията му изглеждаха бързи — как е хукнал само!
Аз заобиколих замръзналият на място Мурат. Бялото острие вече изчезваше в ръцете му. Погледът му беше много спокоен и сякаш сънен. Аз погледнах мага в очите и намерих отговора на въпроса си.
Край. Той вече си отиваше.
Клекнах до Нодир и го разтърсих за рамото:
— Да тръгваме.
Той се обърна към мен. Много учудено каза:
— Убиха Тимур. Застреляха го!
— Виждам. Да тръгваме.
Нодир заклати глава:
— Не! Не можем да го оставим тук…
— Можем и ще го оставим. Тялото няма да попадне у враговете, ще се разтвори в Сумрака. Всички ще идем там рано или късно. Ставай.
Той пак поклати глава.
— Ставай. Нужен си на Светлината.
Нодир изстена, но се надигна. Очите му се спряха върху Мурат. Нодир замята глава, сякаш се опиташе да се изтръска от излишъка от впечатления. Скочи към Мурат и се опита да го хване за ръката.
Пръстите му уловиха само въздух. Мурат се топеше, разтваряше се в Сумрака. Доста по-бързо, отколкото ще изчезне мъртвото тяло на Тимур. Светлият маг трябва да има голям жизнен опит, за да убеди себе си, че има право да убие четирима души. Аз сигурно бих успял. Мурат — не.
— Тръгваме! — Ударих шамар на Нодир. — Тръгваме!
Той все пак успя да се стегне. Тръгна след мен, отдалечавайки се от офиса, който още щурмуваха, от двамата си приятели — мъртвия и умиращия. Отпред вървеше Валентина, до нея бяха Тъмните. Алишер влачеше изтрезнелия и притихнал Афанди. Ние с Нодир затваряхме шествието.