За проба метнах файърбол към дева — абсолютно никакъв ефект, огнената топка се разтвори в гърдите на чудовището, после Тройно Острие — девът трепна, но не забави движенията си.
Е, добре…
Позволих на Силата да тече по ръката ми и създадох бяло острие. Сигурно под влияние на последната постъпка на Мурат. Но, очевидно, напразно съм взел пример от узбекския маг — бялото острие премина през тялото на дева, но не му причини никаква вреда. Нямаше никакво време да обмислям причините за този неуспех. Девът замахна, удари с ръка — успях да отскоча. Но коварният удар със змийската опашка беше твърде неочакван. Претърколих се по земята. Девът се смееше победоносно, приближавайки се към мен, а аз изобщо не можех да се надигна. Неизвестно защо дори не се изплаших, само почувствах отвращение при вида на надигащият се в ерекция пенис на чудовището. С едната си ръка девът хвана пениса си и започна да го размахва, или мастурбирайки, или смятайки да ме удари с него като с огнена тояга. На какво прилича това, да умреш от „инструмента“ на безмозъчно чудовище!? Повече не се опитвах да създавам бяло острие. Събрах в дланта си Сила — и ударих дева със знака Танатос.
Девът трепна. Със свободната си ръка се почеса по гърдите, където попадна удара. Тънки струйки дим се виеха от дланта му, точно като косми. После девът се разсмя, продължавайки да стиска члена си, вече уголемен до размера на бейзболна бухалка. От дева лъхаше жега — не жива топлина, а горещ въздух, като от разпален огън.
Не е чак толкова безмозъчен. Аз съм доста по-глупав, щом удрям със знака на смъртта същество, което изобщо не е живо.
— Ай, шейтан, развратен пес, порочно копеле на болен глист! — дочу се зад гърба на дева познат глас. Старият Афанди все пак се е изхитрил да влезе на втория слой на Сумрака! И не само че влезе — хвана здраво дева за опашката и се опита да го издърпа от мен!
Чудовището бавно се обърна, сякаш недоумяваше кой е посмял да се отнася така безцеремонно с него. Спря да се чеше и вдигна над стареца свитото си в юмрук ръчище. Та той ще го набие в земята до ушите!
Аз трескаво пресявах бъркотията в главата си — всичко, което се отнасяше за големите, от първите занятия, до дочутите от Семьон истории. Девът — това също е голем. Големите могат да се унищожат! Голем… големи… кабалистични големи, мотивирани и свободни големи, големи за развлечения и забави, дървени големи… за невъзможността за създаване на пластмасов голем… заклинания против големи… някога Олга разказваше… вече ненужно умение… а заклинанието по принцип е просто, само че изисква доста Сила…
— Прах! — извиках аз, посочвайки с ръка към дева.
Сега всичко зависеше от това, дали правилно съм направил знака. Като обикновен кукиш39, широко използван в магическите пасове, само кутрето е изпънато напред, успоредно на палеца. Не напразно, ох, не напразно цял месец ни учат да раздвижваме пръстите си. Всеки пианист ще ни завиди…
Чудовището замря. После бавно се обърна към мен. Червеният огън в очите му угасна. Девът заскимтя тънко, като настъпено по лапата кученце. Разтвори ръка. Пенисът му се откъсна и се разпадна на купчина искри, като излетяла от огъня главня. После започнаха да се разпадат пръстите на ръцете му. Девът вече не скимтеше — хлипаше, протягайки към мен безпръстите си ръце и мятайки ослепялата си глава.
Ето така са ги укротявали великите магове на Изтока…
Аз държах и държах знака на Прахта, позволявайки на Силата да тече през мен. Дълго — три минути според времето на втория слой, докато девът не се превърна в купчинка прах.
— Студено, а? — попита Афанди, подскачайки на място. Приближи се до останките на дева, протегна ръце и ги потърка, затопляйки ги. После се изплю върху пепелта и измърмори: — Пфу, син на греха и баща на мерзостта…
— Благодаря ти, Афанди, — казах аз, надигайки се от земята. На вторият слой наистина беше ужасно студено. Добре поне, че по някакво чудо не бях изгубил чантата с багажа си — тя продължаваше да виси на рамото ми. Макар че… дали това чудо не беше наложеното от Светлана заклинание за сродство? — Благодаря ти, дядо. Да излизаме оттук, за вас не е лесно да седите дълго тук.
— Ай, благодаря ти, могъщи войне. — Афанди засия. — Ти ми каза благодаря? Ще се гордея с това през целият си безцелен живот! Победителят на дева ме похвали!
Аз мълчаливо го хванах за лакътя и го измъкнах на първият слой. За унищожаването на дева изхабих толкова Сила, че и на мен ми беше трудно да оставам в Сумрака.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В чайхана40 беше сумрачно и мръсно. Под тавана, около слабите крушки в изцапаните абажури, жужаха мухи. Ние седяхме на омазнени шарени или възглавнички, или малки матраци около ниска, на петнайсет сантиметра от пода, маса. Най-обикновена маса, само че с отрязани крака. На масата имаше покривка — ярка, но също мръсна.
39
Ръката стисната в юмрук, палецът е мушнат между показалецът и средният пръст. Бел.прев.