— Хай, велики войне Афанди. — бързо каза Алишер. — Били са два. Антон не е забелязал втория от страх. Сядайте, носят ни чая.
Десетина минути пихме чай със сладкиши. Разпознах халва, рахат-локум и нещо като баклава. Всички останали сладкарски чудеса на Изтока ми бяха непознати. Но това не ми попречи да се наслаждавам на вкуса им. Имаше разноцветни кристали захар (предпочитах да не размишлявам с какво точно са ги боядисали), снопове тънки, много сладки нишки, нещо приличащо на халва, но бяло; изсушени плодове. Всичко беше много вкусно. И много сладко, което за нас беше много важно. След загуба на Сила винаги ти се яде сладко. Нищо, че работим с чужда Сила, просто разпределяйки я в пространството, това също не е лесно. Гликозата в кръвта пада дотолкова, че като нищо ще паднеш в хипогликемична кома. Ако това се случи в Сумрака, само чудо може да те спаси.
— После ще има шурпа41 и плов. — каза Алишер, наливайки си вече пета чаша зелен чай. — Храната тук е проста. Но истинска.
Той замълча. И аз разбрах за какво си мисли.
— Те загинаха в бой. Както подобава на патрулните. — казах аз.
— Това беше наш бой. — тихо каза Алишер.
— Общ бой. Дори за Тъмните. Трябва да намерим Рустам и никой няма да ни попречи. Само жалко за Мурат… и хората уби, и сам не успя да оживее.
— Аз бих могъл. — мрачно каза Алишер.
— Аз също. — признах аз. Разменихме си разбиращи погледи.
— Хора срещу Различни. — Алишер въздъхна. — Направо не мога да повярвам! Като в кошмарен сън! Всички бяха омагьосани, това е работа на Висш!
— Поне трима Висши. — казах аз. — Тъмен, Светъл и Инквизитор. Вампир, целител и боен маг.
— Дошъл е краят на времето. — Афанди поклати глава. — Никога не съм мислил, че ще се съберат Светлината, Тъмнината и Страха…
Аз бързо го погледнах — и успях да уловя краткия миг преди глупавото изражение да се върне на лицето на Афанди.
— А ти не си толкова глупав, колкото се преструваш, Афанди. — казах аз тихо. — Защо се държиш като оглупял старец?
Няколко секунди Афанди се усмихваше. После стана сериозен:
— За слабия е по-добре да изглежда глупав, Антоне. Само силният може да си позволи да бъде умен.
— Ти не си толкова слаб, Афанди. Ти влезе на втория слой и остана там пет минути. Някаква хитрост ли знаеш?
— Рустам имаше много тайни, Антоне.
Аз дълго гледах Афанди, но лицето на стареца оставаше невъзмутимо. После погледнах Алишер. Той изглеждаше замислен.
Интересно, дали ни е дошла една и съща мисъл?
Най-вероятно да.
Афанди — той ли е Рустам? Глупавият старец, който десетки години безропотно е чистил офиса на провинциален Патрул, е един от най-старите магове в света?
Всичко е възможно. Каквото ти хрумне. Казват, че с годините всеки Различен си променя характера, опростява се: на преден план излиза една, доминираща черта на характера. Хитроумният Хесер е искал интриги, затова и до сега интригантства. Фома Лермонт, който мечтае за спокоен и уютен живот, сега се грижи за градинката си и работи като антрепренер. А Рустам, ако в характера му преобладава скритостта, спокойно може да доживее до пълна параноя и да се крие в облика на слаб и вдетинен старец.
Но ако е така, той няма да се разкрие, дори да изкажа догадката си. Ще ми се изсмее в лицето и ще запее старата песен за своя учител… Но той всъщност не каза, че Рустам го е инциирал! Той разказа тази история в трето лице: Рустам, глупавият старец, инициацията. Ние сами поставихме Афанди на мястото на глупавият старец!
Аз отново погледнах към Афанди. Сега разпаленото ми въображение беше готово да намери в погледа му и лукавство, и болезнена скритост, и дори ехидство.
— Афанди, трябва да говоря с Рустам. — казах аз, внимателно подбирайки думите си. — Това е много важно. Хесер ме изпрати в Самарканд, помоли ме да намеря Рустам и в памет на старото приятелство да го помоля за съвет. Само за съвет!
— Хубаво нещо е старото приятелство. — кимна Афанди. — Много хубаво! Когато го има. Но аз чух, че Рустам и Хесер са се скарали. Толкова лошо са се скарали, че Рустам е плюл след Хесер и е казал, че не иска да го вижда на узбекска земя. А Хесер се разсмял и отвърнал, че тогава Рустам трябва да си избоде очите. На дъното на бутилка с хубаво старо вино може да падне горчива утайка, и колкото по-старо е виното, толкова по-силно горчи утайката. Така и старото приятелство може да породи много, много голяма обида!
— Прав си, Афанди. — казах аз. — За всичко си прав. Но Хесер каза още нещо. Той е спасявал живота на Рустам. Седем пъти. И Рустам е спасявал живота му. Шест пъти.