Донесоха ни шурпата и ние млъкнахме. Но Афанди стоеше с плътно стиснати устни дори след като момчето се отдалечи. И с такова изражение на лицето, сякаш пресмяташе нещо наум.
Спогледахме се с Алишер. Той кимна едва забележимо.
— Кажи ми, Антоне… — каза накрая Афанди. — Ако приятелят ти се е разстроил, че любимата му жена си е отишла от него… толкова се е разстроил, че е решил да напусне този свят… а ти си отишъл и един месец си живял при него, пил си вино с него от сутрин до вечер, карал си го да ходи на гости и си му разказвал колко други хубави жени има наоколо… това смята ли се за спасяване на живота?
— Мисля, че зависи от това дали наистина приятелят е бил готов да се самоубие от любов. — предпазливо казах аз. — На всеки мъж, който е преживял подобно нещо, му се струва, че няма защо да живее. Но много, много рядко те са посягали на себе си. Е, само глупавите голобради момченца.
Афанди отново замълча.
Телефонът ми, сякаш изчакал паузата, иззвъня.
Извадих слушалката с пълната увереност, че звъни или Хесер, на който са му съобщили за случилото се, или Светлана, която е почувствала неприятностите. Но на дисплея нямаше никакъв номер или име. Той просто светеше с равна сива светлина.
— Да? — казах аз.
— Антоне? — попита гласът. Познат глас с лек прибалтийски акцент.
— Едгар? — зарадвано възкликнах аз. Нормален Различен не би се радвал на обаждане от Инквизитор. Още повече, ако този Инквизитор е бивш Тъмен маг. Но ситуацията в момента беше твърде нестандартна. По-добре Едгар, отколкото непознат радетел на равновесието, окичен с амулети от глава до пети и подозиращ в престъпление всичко и всички.
— Антоне, ти си в Самарканд. — Едгар, разбира се, не питаше, а констатираше. — Какво става там? Нашите окачат портал от Амстердам до Ташкент!
— А защо до Ташкент? — не разбрах аз.
— По-просто е. Вече сме ползвали това трасе. — поясни Едгар. — Така че — какво става там?
— Знаеш ли за Единбург?
Едгар само изпръхтя насмешливо. Е, да, ама че въпрос зададох. В Инквизицията сигурно и стажантите знаеха за опита да се открадне артефакта на Мерлин. А какво остава за опитните сътрудници.
— Съдейки по всичко, същият отбор. Само че там използваха наемници. А тук са омаяли местните военни и полицията. Всички с амулети и заклинания, куршумите са омагьосани…
— Ясно, край на отпуската ми. — безнадеждно каза Едгар. — Поне ти да не се беше пъхал там! Измъкнаха ме от плажа! Защото съм имал опит в работата с теб!
— Оценявам такова внимание. — ехидно казах аз.
— Сериозно ли е положението? — след кратка пауза попита Едгар.
— Стотина човека, изпратени срещу местните Патрули. При оттеглянето загинаха двама Светли. А после ни нападна дев. Прегриза наполовина един Тъмен. Три минути го трамбовах!
Едгар изпсува. Попита:
— С какво го трамбова?
— Прах. Добре, че случайно го знаех…
— Прекрасно! — саркастично каза Едгар. — Млад московски маг случайно помни заклинание срещу големи, което не се използва от сто години!
— Вече подготвяш доклада ли? — подкачих го аз. — Идвай, тук ще ти хареса. Впрочем, изучи някои заклинания срещу големи, според слуховете тук се навърта още един.
— Кошмар… — измърмори Едгар. — Аз съм на Крит. По бански на плажа. Жена ми ми маже гърба с крем. А сега ми нареждат след три часа да съм в Амстердам и незабавно да потеглям за Узбекистан! Как се нарича това, а?
— Глобализация, сър. — съобщих аз.
Едгар изстена в слушалката. После каза:
— Жена ми ще ме убие. На меден месец сме. А тя, между другото, е вещица! А мен ме викат в някакъв си там Узбекистан!
— Едгар, не ти отива да говориш „някакъв си там“. — аз отново не се удържах от ехидство. — Каквото и да е, в една държава сме живели. Смятай го за свой отложен патриотичен дълг.
Но Едгар явно не беше предразположен нито към сарказъм, нито към заяждания. Тежко въздъхна и попита:
— Как да те намеря?
— Звъни. — просто казах аз. И прекъснах връзката.
— Инквизицията. — разбиращо кимна Алишер. — Размърдаха се. Ще им се отвори работа тук.
— Първо да си прочистят своите редове. — казах аз. — Нали някой шета из тяхната кантора.
— Не е задължително. — опита се да защити Инквизицията Алишер. — Това може да е Инквизитор в оставка.
— Нима? Тогава откъде хората са разбрали, че Хесер ни е изпратил в Самарканд? Той съобщи само на Инквизицията!
— Сред предателите има и Светъл целител. — напомни ми Алишер.
— Искаш да кажеш — Висш Светъл от нашия Нощен Патрул? Целител? И той работи за врага?
— Защо не! — инатливо каза Алишер.
— В нашия Патрул имаше само един Светъл целител от Висше ниво. — спокойно напомних аз. — Или по-точно, само една. Моята жена.