От хората не е останало абсолютно нищо. Сумракът ги е погълнал, смлял и превърнал в нищо.
Нас ни тресе. Раздрали сме си един на друг кожата с ноктите. Какво пък, отдавна смятахме да се побратимим.
— Мерлин казваше, че Различните ще бъдат изхвърлени на седмия, последен слой на Сумрака. — тихо казва Рустам. — Той е сбъркал. Но и така стана… добре… Тази битка… ще живее във вековете. Това е славна битка.
— Погледни. — казвам му аз. — Погледни… братко.
Рустам се вглежда — не с очите, а така, както умеем ние, Различните. И пребледнява.
Тази битка няма да живее през вековете. Ние никога няма да се хвалим с нея.
Да убиеш врага — това е доблест. Да го обречеш на мъки — подлост. Да го обречеш на вечни мъки — вечна подлост.
Всички те все още са живи. Превърнати в камък, лишени от подвижност и Сила, осезания, слух — всички чувства, предоставени на хора и Различни.
Но те са живи и ще живеят — докато камъкът не се превърне в пясък, а може би и по-дълго.
Ние виждаме техните трептящи живи аури. Виждаме тяхното учудване, страх, гняв.
Ние няма да се гордеем с тази битка.
Ние няма да говорим за нея.
И никога повече няма да произнесем чуждите бодливи думи, призоваващи Бялата Мъгла…
Защо гледам Алишер отдолу нагоре? И защо зад главата му се вижда тавана?
— Свести ли се, Антоне?
Аз се надигнах на лакти. Огледах се.
Изтокът е тънко нещо. Изтокът може да бъде деликатен. Всички в чайхана се преструваха, че не са забелязали моят припадък. Оставили са Алишер сам да ме връща в съзнание.
— Бялата Мъгла. — повторих аз.
— Разбрах, разбрах. — кимна Алишер. Той беше разтревожен не на шега: — Добре де, сбърках, не е мигла, а мъгла. Извинявай. Защо трябва да припадаш?
— Рустам е използвал Бялата Мъгла заедно с Хесер. — казах аз. — Преди три години… накратко, Хесер ме научи на това заклинание. Много сериозно ме научи. Сподели спомените си. Накратко… сега помня как се е случило всичко.
— Наистина ли е толкова мрачно? — попита Алишер.
— Много. Не ми се иска да ходя там.
— Е, нали това е било отдавна. — успокоително каза Алишер. — Всичко вече е свършило, всичко отдавна е отминало, потънало е в Лета…
— Де да беше така. — отвърнах аз, но не уточних. Ако на Алишер не му провърви, сам ще види и разбере всичко. Защото все пак ще ни се наложи да отидем до платото на демоните. Рустам от моите заимствани спомени нямаше нищо общо с Афанди.
Точно в този момент Афанди се върна от тоалетната. Седна на възглавничката, погледна ме и попита добродушно:
— Решил си да полегнеш? Рано е за почивка, ще почиваме след плова.
— Не съм сигурен. — измърморих аз, докато сядах.
— Ах, какво хубаво нещо е цивилизацията! — продължи Афанди, сякаш не ме беше чул. — Вие сте млади, не знаете колко блага̀ е донесла цивилизацията на света.
— Нима там е светела крушка? — измърморих аз. — Алишер, напомни на келнера за плова, става ли?
Алишер се намръщи.
— Наистина…
Той стана, но точно в този момент се появи млад мъж с голямо блюдо. Разбира се, една чиния за всички, както си трябва… червеникав ориз, оранжеви моркови, солидно количество месо, цяла глава чесън отгоре.
— Нали ти казах, тук готвят добре. — с удоволствие каза Алишер.
А аз гледах мъжа, който донесе плова. Интересно, къде се дяна младежа? И защо новият келнер е толкова нервен?
Взех в шепата си малко плов и го вдигнах към лицето си. Погледнах към келнера. Той закима и измъчено се усмихна.
— Говеждо с чеснов сос. — казах аз.
— Какъв сос? — учуди се Алишер.
— Просто така… спомних си мъдрият Холмс и наивният Уотсън. — отговорих аз, без повече да се притеснявам, че руският ми изглежда неуместно тук. — Чесънът е за да заглуши миризмата на отровата за мишки. Нали каза — на Изток трябва да вярваш на носа си, а не на очите… Уважаеми, хапнете плов с нас!
Келнерът поклати глава, отстъпвайки бавно. От любопитство погледнах към него през Сумрака — в аурата му преобладаваха жълти и зелени оттенъци. Страх. Не беше професионален убиец. И сам е донесъл отровния плов, вместо по-малкия си брат, защото се е страхувал за него. Учудващо е на какви мерзости е способен човек от любов към близките си и от грижа за тях.
Изобщо това си беше чиста импровизация. В чайхана са намерили някаква гадост — отрова за мишки. И някой е наредил да ни нахранят с отровен плов. Невъзможно е да убиеш силен Различен по този начин, но можеш да го отслабиш, да го разсееш.
— Сега ще те направя на лагман43. — обещах аз на келнера. — И ще нахраня с него братчето ти. Чайхана следи ли се?
43
Лагман — украинско ястие от накълцани месо, картофи, лук, моркови, цвекло и макаронени изделия. Бел.прев.