В кабинета си седнах зад компютъра. Гледах екрана цяла минута. Казах:
— Глупост някаква…
И все пак пуснах „Съпоставяне“. Цялата трудност при идентификацията на аурите е в това, че не можеш да ги пуснеш за автоматично сравняване като отпечатъците от пръстите. Отпечатък от аура може да се предава „от глава в глава“, а не от глава в компютър — няма такива компютри. А за да може аурата все пак да присъства в компютърна база данни, при нас работи възрастният художник Леополд Суриков. В живописта, независимо от звучната си фамилия, нямаше никакъв успех. Беше и слаб Различен. Но можеше да приеме отпечатък от аура, а после търпеливо и внимателно, в духа на китайските или японските миниатюристи, да прерисува сложният възел. Тази рисунка вече можеше да се вкара в компютър за съхранение и сравнение. Точно така работят във всички останали Патрули, които могат да си позволят да държат на щат Различен-художник.
Работата, разбира се, е досадна и продължителна. Два дена за най-простата аура.
Впрочем, ако аурата я има в архива, може да се мине и по заобиколен път. Което и смятах да направя. За да ми е чиста съвестта — откъде ще се появи в архива аура на нерегистриран вампир?
На екрана се появи таблица и аз, постоянно проверявайки запомненият отпечатък, започнах да „цъкам“ с мишката, поставяйки минуси и плюсове в таблицата.
„Присъства ли горна дъга?“
Не, разбира се. Откъде ще се появи горна дъга в аурата на нежив…
Броячът на регистрираните аури веднага намаля пет пъти. Неживите в архива са далеч по-малко, отколкото живите. Изчезнаха няколко колонки, таблицата веднага намаля и се насочи към вампирите.
„Доколко е изразен първият латерален зъб?“
Поставих два плюса. Можеше да поставя и три, зъбът беше на самата граница.
Въпросите следваха един след друг. Аз отговорих на двайсетина, преди да си позволя да погледна в горният десен ъгъл на таблицата.
Там мигаше цифрата „3“.
Все пак успях! Щом стигнах до толкова малко число, тогава става дума за вампир и членовете от клана му, онези, които той лично е инциирал. Там също има разлики в аурата, но вече много незначителни — ще трябват петдесет въпроса, за да получим точен отговор.
Впрочем, трима кандидата напълно ме устройваха.
Аз цъкнах върху цифрата три.
И едва не излетях от стола. От екрана усмихнато ме гледаше Костя Саушкин. Върху досието стоеше дебел червен надпис „УПОКОЕН“.
Няколко секунди гледах тъпо екрана, припомняйки си съдържанието на алуминиевия контейнер, който Хесер ми показа миналата седмица, след като се върнах от Самарканд.
После изстенах.
Досетих се.
Най-после се досетих.
Цъкнах втори път — и отново трепнах, виждайки Полина, майката на Костя. Впрочем, порази ме не нейната снимка; аз знаех кого ще видя. Също червен надпис „УПОКОЕНА“!
Започнах да прелиствам досието от първите страници „Родена като човек. Не е имала способности на Различен. Инициирана от съпруга си съгласно параграф 7 от спогодбата «Право на семейството на Различния на самоопределяне»…“ надолу. Покрай няколкократно появилите се редове „Отказала се от лотария, наградена с допълнителна месечна норма неконсервирана донорска кръв 3-а група, резус фактор положителен“. Тя беше консервативна в храненето, не ловеше хора, винаги вземаше един и същ, доста разпространен тип свежа кръв — не като някои вампири, които като се откажеха от лова, започват да искат „кръв от девственица, само първа или втора група, от трета и четвърта ми се разстройва корема“ или „детска, първа група, резус фактор отрицателен“.
Последните редове ми обясниха всичко.
„Доброволно прекъснала съществуването си на 10.09.2003, скоро след гибелта на сина си, Висшият вампир Константин Генадиевич Саушкин (дело №9752150). Погребана на 14.10.2003, според нейното желание — по християнски обред със заупокойна служба, извършена от Светлият Различен отец Аристарх.“
Познавах отец Аристарх — рядък случай, когато православен свещеник успява да съвмести своята същност на Различен с вярата, а освен това се опитва да води мисионерска дейност сред Тъмните. Преди месец разговарях с него. Защо не знаех за самоубийството — ако отхвърлим словесните обвивки, си е точно такова — на Полина Саушкина?
Не съм искал — не съм и знаел. Много просто.
Трето цъкане с мишката — третия файл.
Разбира се.
„Саушкин, Генадий Иванович…“
Аз застенах, стискайки главата си с ръце.
Глупак! Глупак! Глупак!
Няма значение, че според досието Саушкин-старши има четвърто вампирско ниво, че „не е ловувал“, „не е вписан“, „не е забелязан“.
Едгар също не се числеше към Висшите. А я виж — успя даже под удара на четири амулета да се изхитри и да каже само част от истината.