За мен е все по-трудно и все по-трудно да ги обичам. Трябва да направя нещо по този въпрос.
— Какво друго? — попита Завулон. — Относно помощта за залавянето на Саушкин — няма проблеми. Моите вече го търсят. Само че се боя, че могат да го доставят в разглобен вид…
— Не изглеждаш добре, Завулон. — неочаквано каза Хесер. — Иди в банята, наплискай си лицето.
— Така ли? — с любопитство каза Завулон. — Е, щом казваш…
Той се надигна, спря за момент до вратата, пропускайки двама патрулни, които носеха на носилка опакован в найлонов чувал полуразложен труп. Освен кръвта, в човек има много вода. Ако оставиш обезкръвеното тяло да се разлага в пластмасов пашкул… резултатът е твърде неприятен.
Впрочем, Завулон не се ужаси от това зрелище.
— Пардон, мадам. — каза той, пропускайки останките. И бодро продължи към банята.
— И жени ли има? — попита Хесер.
— Има. — кратко отговори Олга.
Хесер не попита нищо повече. Явно и на нашият железен старец не му издържаха нервите.
А момчетата, които сега изнасят труповете, довечера ще се напият до безсъзнание. И нищо, че това е в нарушение на всички правила, но аз няма да им попреча. По-добре сам да изляза на дежурство.
Завулон се върна след минута. Лицето му беше мокро.
— Кърпата е мръсна, ще чакам да изсъхна. — с усмивка съобщи той. — Е?
— Твоето мнение? — попита Хесер.
— Имах една позната, която на Нова година обичаше да рисува с паста за зъби елхички по огледалата. Е, и надписи: „Честита Нова Година!“. И цифрички.
— Много смешно. — гнусливо каза Хесер. — Чувал ли си нещо за такава структура?
— За „Последния Патрул“ ли? — Завулон отчетливо отдели с интонацията си главните букви. — Скъпи мой враг, дори сред Тъмните има сума ти секти, групировки и просто клубове по интереси, за които никога не съм чувал. Има и такива, за които съм чувал. А какви имена имат! „Децата на Нощта“, „Патрулните на пълната Луна“, „Синовете на Вятъра“. Между другото, сещам се за една компания хлапета, човешки хлапета, а не Различни, които обичат да играят на вампири. Може би трябва да ги доведа тук? За да разберат — вампирът изобщо не е достолепен джентълмен в черен плащ, който отвлича красавици в древния си замък. Изобщо не е толкова готично…
— Завулон. Чувал ли си нещо за „Последния Патрул“?
— Не.
— Городецки изказа предположение… — Хесер ме погледна, — че така наричат себе си тримата Различни, които се опитват да достигнат артефакта в Единбург. Тъмен, Инквизитор и Светъл.
— Тъмният е Саушкин, Инквизитора е Едгар. — Завулон кимна. — А кой е Светлият?
— Не знам. Проверихме всички висши, чисти са.
— Ами той и Саушкин не беше Висш… — Завулон сви рамене. — Макар че… за вампирите е по-лесно. А как беше с Едгар? Городецки?
— Нямах време да изуча подробно аурата му. — отвърнах аз. — Биехме се… Освен това беше окичен с амулети от глава до пети. Ако имах пет минути в спокойна обстановка, бих разбрал всичко за него…
— И все пак? — настоя Завулон. — Знам, че това е станало на платото на демоните. Само в общи линии. Така че разказвай.
— В боя се държеше като Висш. — признах аз, поглеждайки неохотно кимналият Хесер. — Ние бяхме трима… Е, двама, ако не броим Афанди, макар че и той се стараеше доколкото можеше. Имахме комплект защитни амулети от Хесер, всичките бяха много добре подбрани. Той на практика не ни отстъпваше. Даже си мисля, че можеше да продължи боя и даже имаше шанс да победи. Но когато Рустам се оттегли, Едгар вече нямаше причина да се бие.
— Значи имаме Различен, който е успял да повиши нивото си. — каза Завулон. — Което и трябваше да се докаже. Хесер, скъпи, не мислиш ли, че Инквизицията все пак е успяла да се докопа до „Фуаран“?
— Не. — твърдо каза Хесер.
— Ако Костя беше оцелял, — размишляваше на глас Завулон, — то бихме могли да предположим, че е запомнил рецептата на „Фуаран“. И е успял да създаде някакво… ъ… подобие на книгата. Може би не толкова силна, но все пак — способна да издигне Едгар до Висше ниво. Тогава някой Светъл маг може да се подложи на същата процедура.
— И тогава можем да подозираме всеки Светъл. — обобщи Хесер. — За наше щастие Костя е мъртъв и никой не може да е открил тайната на „Фуаран“.
— Не е ли имал време да сподели съдържанието на книгата с баща си?
— Не. — твърдо каза Хесер. — Това е чародейска книга. Не можеш да я разкажеш по телефона, не можеш да я преснимаш.
— Жалко, пропадна хубавата идея. — Завулон щракна с пръсти. — Една вещица ми показа една дяволия в мобилните телефони, казва се ММС-съобщения! Можеш да изпратиш снимка по телефона.