— Да, лесно е да се каже: търсете. А какво може да се намери тук?
Като се огледа, Джон изкомандва:
— Донесете мумиите! Нали индианците ги балсамират със смола, така че всеки труп е просмукан със смола и ще гори като факел!
Въпреки страха траперите хванаха няколко близкостоящи мумии и ги хвърлиха във все още неразгорелия се огън. Мумиите в миг пламнаха и червените езици на издигащите се пламъци тантгуваха зловещия си танц по стените на пещерата. Задушлив дим се издигаше, но за щастие на траперите, вятърът духате навън, така че искрите и димът от бързо разгорелия се огън се носеха навън, срещу гладните зверове, които виеха пред Последния дом на атабаските.
— Донесете още мумии! Дайте всичко, останало от това племе! Бързо! — разпореждате се Джон, като сам хвърляше леките им изсушени тела в пламъците.
Докато мумиите горяха, индианският агент свъсено поглеждаше старинния си часовник и явно пресмяташе нещо.
— Хм! Хм! — бърборете си той намръщено. — Работата е лоша.
— Защо, чичо Джон? — попита го един от траперите.
— Защото мумиите пламват като барут!
— А какво от това? Нима в пещерата са малко?
— Около четиристотин! Добра колекция, не ще и дума! Но ако работата върви с такъв бърз темп, то…
— Бързо ще изгорят, така ли?
— Горе-Долу!
— Дано стигнат за няколко часа!
— А след това?
— Там спада водата, чичо Джон, и…
— Глупак! Аз вече проверих преди тебе нивото на водата и се уверих, че тя не спада, а напротив — качва се. Така че скорошно освобождение от плен няма да има. А освен това забелязах и нещо друго, когато търсехме тази злополучна индианка…
— Какво именно, чичо Джон?
— Първо повърхността на острова явно намалява. Водата постепенно го залива. А какво може да означава това? Означава, че и на озверените животни остава все по-малко място. Водата ще притисне зверовете към единственото по-издигнато място на острова, тоест към скалата, в недрата на която е пещерата. И какво още означава? Означава още, че едната страна на скалата е съвършено отвесна. И най-ловкият скорпион, струва ми се, не би могъл да изкачи тая гладка стена, а ще падне на площадката.
— Следователно площадката е единственото място, където зверовете биха могли да избягат при наводнението. И естествено гладните хищници ще бъдат принудени от водата да навлязат в нашата пещера и ще я запушат като тапа на бутилка.
— Ами да, има над какво да се замислим!
— Само да се замислим? Това не е толкова просто! А има и още нещо, което не съм ви казал. Има и по-лоши новини.
— Какви, чичо Джон?
— Червенокожите от Вълчата река открито се готвят да я минат и да дойдат на островчето с лодки и салове. Те са толкова много, че от лодките си спокойно могат да избият ягуарите, кугуарите и мечките, а после ще дойде и нашият ред! Разбрахте ли сега защо гледам толкова тревожно на бързото изгаряне на Мумиите? Това е то!
— В такъв случай какво трябва да направим?
— И на мен умът не ми стига! Но да помислим! Неочаквано за всички в този разговор се намеси бандитът Сенди Хук.
— Може би джентълмените ще ми позволят да им изложа своя план? — каза той.
— Разбира се, Хук! Говорете!
— Джентълмени, работата се състои в следното. Аз макар и неофициално, негласно, така да се каже, но принадлежа към отряда на генерал Феърсайт, който се намира на няколко мили по течението на реката, за да следи да Не би Горящите лесове да се съединят с нови отряди на юг. Ако се доберем до неговия отряд, който има доста голяма конница, и го известим за своето затруднено положение, Феърсайт не ще закъснее да ни дойде на помощ.
— Но как бихме могли да известим янките за особено затрудненото ни положение, Хук?
— Един от нас ще трябва да рискува!
— Но всички пътища са задръстени!
— Освен един — през реката!
— Но вие луди ли сте? Реката се е разляла, бучи като безумна, а освен това има и водопад, в който би се разбила всяка лодка, би потънал всеки сал.
— Но може да преплува човек!
— Аз поне за нищо на света не бих се подхвърлил на такъв риск! Умея добре да плувам, но в тази река бих се озовал на дъното толкова бързо, колкото парче желязо!
— И аз също! — намеси се и Джордж. Хари последва неговия пример и каза:
— Не може и да се мисли, че праговете могат да се преплуват.
— Така ли? — засмя се бандитът. — А пък аз се готвех да ви докажа, че това все пак е възможно! Оставете на мен тая работа и аз ще ви доведа янките на помощ не по-късно от двайсет и четири часа.
— Това е немислимо!
— Ще видим!
— А как искате да почнем тая работа?
— Ще видите! Ще трябва само да ми помогнете. Необходимо ми е само едно по-дълго въже. Такова, разбира се, ние тук не ще можем да намерим. Тук може би ще се намерят някакви парцали, но те не са достатъчно здрави. Но в другото помещение на пещерата видях биволски кожи. Ще ги нарежем на ивици, от които би се получило великолепно въже.