— Какво смяташ да правим сега?
— Това, което правехме досега: ще се излежаваме в пещерата, като изгаряме една след друга мумиите. А като ги свършим, ще видим. Как е водата: приижда ли, или се отдръпва?
— Нито едното, нито другото! Спря. Сега е в застой.
— Да благодарим на съдбата. Все пак не рискуваме целият остров да бъде залян и ние да се издавим като мишки.
Докато ловците разговаряха така, лорд Уилмър, който си отспа, излезе най-сетне от един тъмен ъгъл и отиде при горящите мумии.
— Къде е моят водач? — запита той, но въпросът му бе към всички, а не към определен човек.
— Отиде по работа — отвърна Девандел.
Уилмър го погледна и кипна:
— Не ви вярвам, млади разбойнико!
— Защо? — учуди се Девандел, който въобще не се обиди от прикачения му епитет, защото бе даден от полуумния лорд.
— Сенди Хук е честен човек и той не може да наругай сключения договор и да ме напуска, без да ме предупреди. Вие сте го били!
— Вървете по дяволите с вашите глупости! — не се сдържа Джон. — Животът ни виси на косъм, а вие бръщолевите глупости! Никой не е убивал Сенди. Както казах, отиде по работа! Обсаждат ни индианци и Сенди Хук се спусна по едно въже в реката, за да повика на помощ американски войски. Разбрахте и сега?
Лорд Уилмър пожела да види мястото, откъдето се бе спуснал Хук, и Джон му показа висящото над потока въже.
Лицето на англичанина засия, рибешките му очи заблестяха.
— А, да! Разбирам! — извика той. — Не съм чак толкова глупав, както ме мислите! Сега вече зная къде е отишъл моят честен водач!
— Къде, лорд Уилмър, е отишъл според вас? — полюбопитства Джон.
— За полиция! За да ви арестуват, защото вие сте разбойници!
Джон прихна да се смее и предпочете да не спори повече с Уилмър.
Като помисли малко, англичанинът каза:
— Все пак не бе коректно от страна на Хук и аз ще го глобя с десет долара. Та той ме лиши от възможността тази вечер да изиграя един бокс, след като знае, че не мога за прекарам вечерта без моя редовен бокс. Но сега зная какво трябва да направя.
Ще отида аз при него!
— Ето ти още една новина. И как ще го намерите?
— Много просто. Надявам се, че се е спуснал във водата не с ожух!
— Разбира се, че не е с кожух!
— И не е взел със себе си никакво оръжие, защото то би му попречило да плува.
— Съвсем вярно! Така е! Но какво от това?
— Тогава може ли човек полугол и без оръжие дълго да пътува из тая гора, още покрита със сняг?
— Разбира се, че не!
— И ако този човек знае, че наблизо има хижа със складирани оръжия и припаси, а край хижата пасат породисти мустанги, то не би ли отишъл там?
— Всичко това е така, лорд Уилмър. Но нима има такава хижа наблизо?
— Бях заповядал да я построят за почивка след лов. Значи ако отида там, което мисля да направя, то ще успея да го догоня.
— Безумие!
— Съвсем не! Вярно е, че при боксиране той всякога ме побеждава! Но за бягане — охо! Нека само да опита някой да ме надбяга!
— Безумие е да тръгнете по такъв път. Та вие веднага ще потънете!
— Нищо подобно! Аз плувам като риба!
Всички опити да отклонят безумеца от това рисковано начинание не дадоха никакъв резултат.
Но ето че за нашите ловци се намери друга, по-сериозна работа, отколкото да се занимават с един полуумен англичанин. Някакъв обезумял вероятно от глад ягуар, без да обръща вниманИе на летящите срещу него милиони искри от разпаления огън и задушливия дим, прелетя през огнената барикада и се намери вътре в пещерата.
Но дивият звяр не пресметна силата на своя скок и хората излязоха по-съобразителни от обитателя на американските гори. След първата огнена бариера се издигаха още две такива огнени прегради с тесен проход между тях и ягуарът се зарови с главата си в една от тия огнени барикади.
Неговата великолепна козина пламна като заляна с газ и хищникът с яростен рев се замята из пещерата, горейки жив, ослепял, зашеметен, но все пак ужасен и опасен.
— Стреляйте! — изкомандва Джон, като нанесе на превърналия се в жив факел ягуар силен удар с карабината си.
Путките загърмяха едновременно и бесният звяр бе убит.
Когато стрелбата приключи и ягуарът бе превърнат в торба раздробени кости, ловците напразно трябваше да търсят лорд Уилмър. Англичанинът бе последвал примера на Сенди Хук и се бе хвърлил в буйната вода на потока.
Той не искаше да се лиши от удоволствието да си размени със Сенди Хук няколко юмручни удара и то непременно тази вечер.
— Ами ако тоя кретен се удави? Нищо няма да загубим — отбеляза Джон, когато се убеди, че Уилмър наистина е офейкал.