Но ягуарите не можеха да се спасят: стигнало до праговете, дървото се преобърна, изхвърли от себе си нежеланите пасажери и бездната ги погълна, за да подхвърли обезобразените им тела на неколкостотин метра по-надолу.
След час и половина индианците стъпиха на островчето без Да се страхуват, че ще бъдат нападнати от зверове.
И сега започна втората част на трагедията — обсадата на бегълците, които се криеха в Последния дом на атабаските.
Главната преграда за индианците бе огнената барикада. Но червенокожите отлично знаеха, че бегълците не могат да имат гориво задълго и търпеливо чакаха, докато то свърши и огънят угасне.
Часовете се нижеха, а от пещерата както преди се носеха облапи искри и се точеше гъст задушлив дим.
Тогава червенокожите си послужиха с друга тактика: те се опитаха да залеят входа на пещерата, като за целта надонесоха кожени мехове с вода.
Поред младите стрелци пробягваха край входа на пещерата и хвърляха меховете, които при падането си се пукаха и заливаха огъня с потоци вода.
Защитниците на пещерата, разбира се, не оставаха само неми зрители, а изпращаха куршуми, които постоянно поразяваха нападателите.
Обаче работата на своеобразните пожарникари малко по малко достигаше своята цел: целият коридор бе залян с вода и огнената барикада престана да бъде пречка. А до това време бяха вече изгорени всички мумии на атабаските и нямаше вече с какво да се поддържа предишната сила на огъня.
И тъкмо в този момент през острова премина ръководещият отдалеч операцията стар индианец с живописен костюм, вожд на племето врани, които бяха прославени из прериите на Далечния запад.
Превозиха на сал и неговия красив кон.
Той спря до пещерата и викна с всичката сила на своите могъщи гърди:
— Аз съм парламентьор! Готови ли са моите бели братя да чуят гласа ми?
Защитниците на пещерата тутакси престанаха да стрелят. Джон извика на парламентьора:
— По-напред си кажи името и сетне ще преговаряме!
— Нима Джон е забравил моя глас? — насмешливо отвърна парламентьорът. — А пък аз мислех, че Джон ще познае своя стар приятел — Червения облак.
— Стар чакал — викна ядосано Джон, като нервно стисна дръжката на револвера. — Да, разбира се, че те познах!
— Дошъл съм да преговарям мирно с моите бели братя! — отново се чу гласът на индианеца, застанал на коня си пред пещерата.
— Добре, добре! Знаем как сте свикнали да разговаряте! Моля да не го усукваш много. Какво ни предлагаш?
— В пещерата е тъмно и влажно. И моите бели братя навярно са изгладнели?
— А теб смущава ли те това?
— Бих помолил белите братя, тези знаменити ловци, да не се крият в тъмното, а да излязат навън!
— Почакай малко! Не сме добре облечени. Изпратихме ризите си на перачка. Когато ни ги донесе, ще се явим достойно пред нашите червенокожи братя.
— Джон трябва да разбере, че съпротивата е неуместна и че най-добре ще да е, ако се предадете!
— Веднага! Веднага! Само че не зная къде се дянаха стотината куршуми, с които още разполагаме. Ще ми се колкото може повече куршуми да изпратя в тъпите ви глави, червенокожи, та да ви помогна час по-скоро да се озовете при ливадите на Великия Маниту!
— Значи отказвате да се предадете?
— Отказваме! Ако искаш да ни вземеш, заповядай сам в пещерата!
— Добре! Разбирам, че моят бял брат иска да бъде извлечен от пещерата като заек от дупката си!
— Да, да! Зъбите ми са още здрави! По-добре да си вървиш, защото по погрешка мога да те убия, макар да се представяш за парламентьор.
Червения облак се оттегли от входа на пещерата и даде знак на младите войници. За миг цяла група от тях се вмъкна в пещерата, където се завърза кървава борба.
На два пъти индианците безуспешно щурмуваха входа на пещерата, но белите ги отблъскваха.
Но на третия път червенокожите успяха да проникнат вътре и тогава настъпи неизбежната развръзка. Върху всеки от белите се нахвърлиха по пет-шест индианци. Обсипаха ги с удари и те един по един изпопадаха на земята.
Последен бе хванат индианският агент, за когото всички знаеха, че притежава херкулесова сила.
Като вързаха ръцете и краката на пленниците, индианците ги измъкнаха навън.
— Живи ли са белите? — запита вождът, който не бе взел участие в боя.
— Пощадихме живота им, вожде! — чу се индиански глас.
— Да. Такава е волята на вашия сахем и ако убиехте едного от тях, Минехаха не би ви простила това!
Един млад индианец, който бе сериозно ранен, извика гневно: