Нощта бе бурна и мрачна. От ниско стелещите се над гори и полета черни облаци валеше на гъсти парцали сняг. Из храсталаците и във върховете на дърветата пищеше вятърът, със зловещо бучене мяташе своите страшни вълни Вълчата река.
И този хаос на природата заглушаваше всичко наоколо. А по полета и гори се движеше като рой призраци голям конен отряд.
Пред отряда вървяха разузнавачи. Понякога те слизаха от конете и лазеха по снега, понякога се скриваха в храсталака.
И все по-близо и по-близо до лагера на заминаващите за Канада последни сиу.
На сутринта в лагера настъпи тревога. Той бе обсаден отвред, навсякъде наоколо се бяха разположили конните отряди на янките с насочени пушки срещу палатките на червенокожите.
Генерал Феърсайт поиска сиу незабавно да се предадат, да предадат оръжието си и не на последно място — пленниците.
Големия крак, прикован от тежка болест на смъртно легло, веднага се съгласи с предложените условия Но когато един малък отряд от янки, командван от капитан Уолс влезе в лагера, за да прибере оръжието, от палатките започнаха да стрелят и Уолс загина заедно със своите храбри войници.
Разгневен, Феърсайт размаха шпагата си. Зареваха, изригвайки потоци куршуми, картечниците и полето се огласи от яростните викове на воюващите.
Индианците, които наброяваха няколко стотици добре въоръжени войници, превишаваха по численост отряда на Феърсайт Разчитайки на своята многочисленост, те на няколко пъти се хвърляха в бясна атака срещу янките, но всякога отстъпваха, без да издържат покосяващия огън на картечниците.
Умиращият вожд на сиу — Големия крак, скочи от леглото си и завика:
— Убивайте! Убивайте белите!
Още при първите изстрели Джон изпълзя по пода и с крака разпръсна огъня, на което никой от стражата не обърна внимание.
— Прегорете въжетата си! — тихо изкомандва индианският агент на своите злополучни приятели. — Помъчете се да се мушнете под кожите от бизони. Иначе ще ни избият като плъхове!
И наистина картечният огън на генерал Феърсайт не пощади и палатката, която служеше за затвор на пленниците Но благодарение съветите на Джон, никой от пленниците не пострада, ако не се смятат някои незначителни изгаряния от въглените, които бързо освободиха пленените от техните въжета.
Неравният бой скоро свърши: на бойното поле се търкаляха обезобразените трупове на последните сиу. Само малък отряд от най-смелите сиу успя да разкъса кордона на янките и да избяга в гората.
— Минехаха избяга! — извика почернял от барутния дим човек, в когото не бе трудно да се познае служещия за водач на Феърсайт Сенди Хук.
— И Червения облак с нея! — допълни измъкващият се изпод горящите кожи на вигвама Джон.
— Десет хиляди долара за залавянето на Минехаха, която отново се изплъзна от ръцете ни. Проклятие! — извика Хук.
— Моят скалп и моята перука са у нея! — пригласи му още по-разяреният Джон.
— Ние непременно ще догоним последните сиу! — намеси се и Девандел. — Но да поговорим с генерала!
Глава VII
Гробницата на Сиу
Генерал Феърсайт се отнесе приятелски към спасилите се от плен ловци и приятелски поздрави Джордж Девандел, като му припомни, че познава баща му.
— Обаче — прибави той, като навъсено погледна бойното поле, покрито с труповете на червенокожите — съвсем неочаквана победа е тази битка и ако не бяха нашите картечници, Бог знае дали бихме победили!
— Но затова пък победата ни е пълна!
— Не очаквам да ни донесе особена слава — махна с ръка генералът. — Погледнете! Повече от две трети от убитите са деца и жени. Наистина и те взеха участие в боя, и те като безумни се хвърляха срещу нашите войници с оръжие в ръце, но все пак тежко е да виждаш, че се биеш не с войници. Безусловно, тук са паднали последните останки от някогашното многочислено и могъщо племе сиу. Спасили са се според мен не повече от петдесет души!
Приближилият се по това време към разговарящите Джон се намеси:
— Затова пък избягаха хората, които бяха най-виновни от всички за избиването на цялото племе сиу! Видях как избяга Минехаха. Огледах цялото поле — сред труповете не се намери нито нейният, нито на баща й — знаменития Червен облак.
— Мен това никак не ме тревожи! — отвърна равнодушно генерал Феърсайт. — Вярно е, че за залавянето на Минехаха и баща й е определена солидна премия, но… Но щом не съществува самото племе сиу, какво може да направи сега тя?
— Значи вие, генерале, не ще изпратите никой, който да преследва бегълците? — попита индианският агент.