Ловците отидоха до мястото, където бе захвърлен сандъкът, и с десетина сполучливи изстрела разгониха зверовете, които се навъртаха около сандъка с надеждата, че спасеният пътник ще си подели с тях плячката. Скоро и той пристигна с шейната си.
— Е, отворете го! Покажете какво има вътре! — подкани го Джон. — Може би ще го поделите с нас? Припасите ни са съвсем на привършване!
— С удоволствие! Само че не ми се струва да бъдете доволни от това!
— Защо? Ние не сме толкова придирчиви!
— Все едно .. Знаете ли, че в тоя сандък лежи сам мистър Смитсън!
— Как? — опули очи Джон. — Лъжете ли ни?
— Ами! Защо да ви лъжа Не, това не е обикновен сандък, а погребален ковчег. Знаете ли, аз се занимавам с превозване на умрели. На сто и петдесет километра оттук има меден рудник, където работят рудничари А където има рудничари, всякога се случват разни истории и мнозина умират внезапно било от куршум, било от нож. Мистър Смитсън бе твърде непредпазлив, постоянно се натъкваше на чужди ножове, а преди пет дни така неловко, че предаде грешната си душа на Бога, а тялото — на нашата транспортна кантора, като завеща да бъде непременно изпратен в родния му град. Е, аз взех грижата да изпълня последната воля на тоя добродетелен гражданин и примерен съпруг, който толкова обичал семейния живот, че единадесет пъти бил съден за многоженство…
— Тю!… — презрително плю Джон. — Значи това е ковчег?
— Съвсем истински!
— А в ковчега тялото на Смитсън?
— Точно така.
— И нямате никакви провизии?
— Нито троха! Но, джентълмени, недалеч оттук аз попаднах на мечи следи и зная мястото, където е тяхното леговище. Ако ми обещаете подялба на плячката, ще ви посоча мястото.
— Добре! А с вашия товар какво ще правите?
— С тленните останки на мистър Смитсън ли? Ще трябва да ги взема със себе си, иначе вълците ще изгЪлтат моите петстотин долара.
— За какви петстотин долара говорите?
— Ах, Боже мой! Нима не ви казах, че съм ангажиран да доставя тялото на почтения многоженец на една от неговите жени? За това ще трябва да получа петстотин долара. Пътните разноски са за моя сметка. И, уверявам ви, макар уважаемите руднничари с всички сили да се стараят да ми доставят повече клиенти, като се мушкат едни други, като се стрелят, колят, избесват и прочие, все пак моят занаят не е чак толкова доходен, както може да се предполага. Пречи ни конкуренцията, която снижава цените до минимум. Така например миналата година получих за един покойник по седемстотин долара, по-миналата — по хиляда, а още по-преди — по хиляда и двеста! А какво значи един покойник, за когото ни плащат само петстотин долара? Това, извинете, е боклук, а не покойник. А конкуренцията е толкова безпощадна, че за в бъдеще сигурно ще мъкнем тия сандъци за триста, а може би и за двеста долара! Но не! Мен не ще ме изиграят! Вече съм си поспестил един порядъчен капиталец и мога да хвана в медните рудници нещо друго, като оставя на конкуренцията те да си возят пияниците и полуумните за каквато цена искат, ако ще и даром, и то под угрозата, че могат да попаднат под изстрелите на индианци или да напълнят търбусите на вълците, както щеше да стане днес пред вашите очи.
— Стига сте бърборили! — прекъсна го Джон. — По-добре ни покажете къде сте видели мечата бърлога.
И малкият отряд смело се спусна да търси по-голям лов, при което напред вървеше с шейната си странният преводач на рудничарски трупове.
— Ох, съвсем не ми харесва новият ни познайник! — избърбори Хук, като хвърли мрачен поглед върху шейната. — Това е мошеник от първа величина!
— И на мен не ми харесва! — спокойно се включи в разговора и Девандел. — Но ние скоро ще се разделим с него, още щом свършим работата си с мечките!
— Едва ли! Струва ми се, че тоя смелчага много прилича на нашия налудничав лорд Уилмър. Между двамата има нещо много общо. И това общо е прилепването!
— Какво? — учуди се офицерът.
— Да, да! Прилепването. Ето, към мене се прилепи Уилмър и вече не се отделя от мен. И тоя мошеник ще се лепне за вас и не ще можете да се отлепите вече от него.
— А, това с мен няма да се случи! — засмя се Девандел.
— Може и нещо по-лошо да се случи! — завърши разговора ексбандитЪт.
Превозвачът на трупове не излъга ловците. Не след дълго той ги заведе на място, където многобройни следи сочеха близостта на меча бърлога. Малко време беше необходимо, за да се намери и започне стрелбата. Ловците бяха попаднали на цяло мече семейство, състоящо се от две големи мечки и три малки. Последните не се брояха, защото не бяха опасни за въоръжените хора. Но пък с двете възрастни шега не биваше. Като видя хора и отлично разбирайки за какво са дошли, грамадният самец решително се нахвърли върху ловците, а самката прикри с тялото си малките. Мечката се движеше толкова бързо, че няколкото куршума сякаш не я засегнаха, или в най-добрия случай, може би само я одраскаха. На пет крачки от ловците мечката бе сериозно ранена, което забави вървежа й, но тя и сега не спря.