— Хм! — промълви замръзващият лорд. — Минехаха би могла да постъпи с мен по-любезно. Тая лейди е благоразположена само към ексцентричните гаеги! И това, от една страна, ми харесва. Ако не бе толкова студено, не бих се сърдил на подобно приключение. В него намирам нещо твърде пикантно. Но боя се, че вълците не ще разберат шегата и могат по погрешка да ме разкъсат.
И наистина, щом индианците се отдалечиха от поляната, където бе техният лагер, се появиха силуетите на сивите хищници и свиреп вой огласи всичко наоколо, сякаш канеше вълците от всички краища на пир!
Отначало зверовете като че ли не се решаваха да доближат вързания за дървото англичанин, плашейки се от неговите безумни викове и блясъка на очите му. Но страхът им не трая дълго. Някои от тях — най-смелите, приближаваха Уилмър, като се въртяха около него и тракаха с острите си зъби.
— Аз съм лорд — викаше с все сила Уилмър, като почваше да губи съзнание. — Аз съм пер на Англия. Ще се оплача на нашия консул! Ще ви подведа под съдебна отговорност. Съдът ще ви наложи най-тежкото наказание, като ви осъди да заплатите всичките съдебни и деловодни разноски!
И в тоя миг, за изненада, вълците се разбягаха. Два-три куршума профучаха над полянката, тъмна човешка фигура с два револвера в ръце, на импровизирани ски, се понесе към дървото, за което бе вързан лорд Уилмър.
— Помощ! Помощ! — викаше неистово лордът.
— Хахаха! Най-сетне те намерих, крадецо! — обади се дрезгав глас. — Ти си богат, а аз обичам парите! Братски ще си ги поделим! Дай ми златото си!
— Но аз нямам нито сантим! Индианците взеха всичко! — отвърна, като се опомни, Уилмър.
— Как така да нямаш нищо? Та това е грабеж? Това е истинска измама! Стой! А каква полза е това? Ха! Та това е твоята чекова книжка!
— Да, това е моята чекова книжка! — призна Уилмър.
— Само че чековете още не са подписани! Нищо! Ние ще поправим тази малка грешка. Сега ще подпишете чековете един по един.
— Не! Няма да подпиша нито един чек! — твърдо отвърна маниакът. — Никога досега не съм отстъпвал пред крадците и разбойниците! Казах: няма да подпиша!
— Ще подпишеш, щом усетиш върха на моя нож!
И двукракият чакал започна да изтезава беззащитния умопобъркан.
Петимата ловци стигнаха до последния лагер на индианците.
— Червенокожите са заминали! — каза Джон, оглеждайки наоколо.
— Да, но в лагера има още хора! — обади се Хук. — Видях вълци, които не смеят да излязат на полянката.
— А допреди пет минути тук се стреляше! Да бъдем предпазливи!
— Чувам като че ли двама души разговарят! — допълни Девандел. — Нещо се карат…
— Сега ще разберем! Бъдете готови за стрелба!
Ловците оставиха конете си и с пълзене се промъкнаха в лагера, който бе напуснат неотдавна от последните сиу, и скоро Джон разбра какво се вършеше там.
— Но това е Уилмър? — извика той. — Червенокожите са го оставили на вълците. Но като че ли около него се навърта някой! Вижте! Вижте! Това е бял! Какво ли прави този негодник? Та той изтезава беззащитния англичанин!
— Стреляйте! — изкомандва Девандел.
— Спасете ме! — чу се слабият предсмъртен вик на заления в кръв от многобройните рани умопобъркан. — Сенди Хук, помогни ми! Джон, застъпи се за мен!
Три изстрела, три куршума! Два от тях попаднаха на място — в тялото на изверга, който се гавреше над умиращия, който едва сега, пред смъртта, се бе опомнил и бе разбрал всичкия ужас на своето положение.
— Кураж, Уилмър! — извика, като бягаше с все сила към полянката, младият офицер. — Сега ще ви помогна!
Но освободителят закъсня. Ударен с два куршума, разбойникът, виждайки, че няма да може да се спаси, със силен удар заби ножа си в гърдите на беззащитната и зверски изтезавана от него жертва. И сам падна мъртъв при краката на лорда.
В дълбоко мълчание стояха на мястото на произшествието ловците, гледащи с болка обезобразеното, изтерзано тяло на злополучния англичанин, който издъхна в ръцете им.
— Не мога да оставя тялото на лорда да бъде плячка на вълците! — глухо се обади Сенди Хук. — Той наистина не бе с акъла си, но… Но аз добре печелех от него и мой дълг е да го погреба, както се полага!
— Ние ще ти помогнем, Сенди! — обади се Джон. — Ще изкопаем гроб и ще го погребем по християнски.
Заловили се да копаят яма за тленните останки на лорд Уилмър, ловците скоро трябваше да спрат работата си: от гората излезе отряд от двайсет души, великолепно въоръжени, в канадска униформа.
— Какво става тук? — полюбопитства командирът на отряда, възрастен мъж със сини очи.
— Погребваме един наш приятел! — отвърна Девандел.