Тя се обръща към мен, когато съм на десет крачки от нея.
— Ах, американският художник идва да ме види. Не се притеснявайте, пернатите ми другари пак ще долетят, щом разберат, че сте мой приятел.
Повиши ме в приятел. Но що се отнася до гълъбите, просто не искам да дрискат по мен или по картините ми.
— Изчистих боята от сакото ви. Миризмата на терпентин ще изчезне бързо. Надявам се, че не ще обезпокои гълъбите ви.
Няма нищо лошо в това, че се опитвам да бъда мил. Дамата става и аз наметвам сакото на раменете й. Тя проверява дали яката й е оправена, облича го и се закопчава. Извършва всичко с плавни и уверени движения, без да бърза и много сръчно. Обръща се към мен. Не виждам нищо нередно с очите й. Ясни са. Нямат пердета. Струват ми се напълно нормални, истински прозорци към душата.
— Моля ви, бихте ли седнали до мен за минутка, мосю художник? Нямам често възможността да разговарям с някого, особено с художник, при това американец. Странно, но имам чувството, че играя в някой от онези филми, за които съм чувала.
Сядам до нея. Каменната пейка е студена. Забелязвам, че възрастната дама седи на надуваема възглавничка. Бръква в сака си и изважда още една, навита на руло, с размерите на пура.
— Ето, седнете на това. Инак може да ви заболят бъбреците.
Господи, говори като майка ми! И освен, че „вижда“, изглежда може и да чете мисли. Чувствам се глупаво, но надувам възглавничката и я слагам под задника си. Удобна е, предпазва от студа и е мека. Възрастната дама наистина знае какво прави.
Слънцето пече и денят е топъл. Но щом някой от множеството прелитащи над нас бели или черни облаци го засенчи, веднага се появява студен ветрец и става хладно. В момента слънцето е ярко и осветява краищата на онези красиви френски облаци, каквито са рисували импресионистите и каквито не съм виждал никъде другаде. Надявам се някой ден да събера достатъчно смелост и да се опитам да ги нарисувам.
Проклетите гълъби са се върнали. Не ми обръщат внимание, сякаш възрастната дама ме предпазва от тях по някакъв магически начин. Сега тя се е отдала на тях. Наблюдавам я. Това е най-странната сцена, която съм виждал.
Жената има малък комплект инструменти, увит в кожа, като на техниците. Разтворила го е на пейката — не до мен, а от другата си страна. В комплекта има ножички, пенсетки, различни метални остриета, клечки за зъби, пръчици с увит накрая памук, миниатюрни шишенца, които миришат на алкохол и няколко пилички. Има и шишенце са антисептична течност.
Не знам как го прави, но протяга пръст и няколко от онези смахнати гълъби кацат на него. Тя избира една от птиците, като бавно и внимателно слага ръка на гърба й. Гълъбът се свива и тя го взема. Нежно разперва крилото му и прокарва пръст по цялата дължина, проверявайки перата. Има ли изкривено перо, оправя го, а ако е много изкривено, бързо го изважда, опипва вдлъбнатината с чувствителните си пръсти и слага капка антисептична течност.
Така проверява цялото тяло на гълъба — опипва всяко перце и го наглася. На птиците това изглежда им харесва — досущ шведски масаж. Не пърхат с криле, не се опитват да отлетят. Никаква паника. Просто се отпускат и се оставят в ръцете й. После жената проверява крачетата им — заглажда или пили загрубелите места, подрязва ноктите, ако има нужда, почиства разстоянието между нокътя и пръста и измива цялото краче. Бих искал някой да се грижи за мен така. Пък и не дрискам по статуите.
Щом свърши с поредния гълъб, възрастната дама сръчно бръква в една от десетината торбички, които е подредила до себе си. Избира зрънце сякаш са витамини и ги дава едно по едно на птицата, която току-що е прегледала. През това време гълъбът разперва крила и чевръсто проверява с човката си какво му е направила.
Птицата изкълва зрънцата от ръката й, а после жената грациозно махва с ръка и внимателно го отделя от пръста си. Гълъбите излитат, кръжат известно време във въздуха и сетне кацат на статуята на Дидро, за да я омърсят.
Изглежда любимите им места са перото в ръката му, самата ръка и главата му.
Целият Дидро е покрит с гълъби. Върху него има повече птици отколкото върху възрастната дама, но в края на краищата той е десет пъти по-голям от нея. Тъмнозелената патина на бронза му е покрита със слой бели изпражнения.