Разглеждам ги почти половин час. Ръцете и очите ми обхождат повърхността им. Понякога затварям очи, за да ги опозная както е сторила Мирабел и се опитвам да ги запомня.
— А сега, ще ги прибера и ще изсвиря концерта си за теб.
Тя взима скулптурите една по една, увива ги и ги слага в шкафа. Сетне вдига капака на клавесина, придърпва столчето и поставя дясната си ръка върху клавишите. Угасям лампите и се настанявам на обичайното си място.
— Тази вечер ще изпълня за теб един концерт, който започва с най-елементарната и свършва с най-сложната музика, която мога да свиря. Първо ще чуеш Франсоа Коперин, после ще продължа с Йохан Себастиан Бах. Мисля, че градацията ще ти хареса. Ще изсвиря всичките осем кратки прелюдии на Франсоа Коперин. Опитвай се да мислиш за статуите ми, докато слушаш. Трябваше да ги оставя, за да ги докосваш, докато свиря, но може би друг път. Ако се умориш да слушаш, кажи ми. Опитвам се да си създам собствен стил на свирене — съчетание на всички записи на различните изпълнители, които съм чула. Вероятно ще можеш да ми кажеш дали съм успяла да го постигна.
Тя започва. Свири хубаво. Неподражаемо. Ритъмът и въздействието на тези обикновени прелюдии придобиват нови измерения, но с една весела и жива вълна на последователност, която долавям за пръв път. Дори не разпознавам някои от осемте прелюдии. Приключва, слага ръце на коленете си и се обръща към мен.
— Сега ще чуем почти същото, само че от мосю Бах. Знаеш, че той е бил предимно педагог. Понякога си мисля, че всъщност не е харесвал музиката, която се танцува и влиза в сърцата на хората, а самото композиране. Сякаш непрекъснато се е опитвал да ни покаже какво може да направи и колко изобретателен и гъвкав е умът му. Но въпреки това музиката му е хубава. Чуй „Шест малки прелюдии за начинаещи пианисти“. Мисля, че ще ти харесат. Ще ги изсвиря по реда на тоналностите в гамата — до мажор, до минор, ре минор, ре мажор, ми мажор и ми минор. Все едно слушаш как някой изгражда стълба към личния си музикален небосвод. Много любезно от страна на Бах, че ни взима с него.
Мирабел отново започва да свири. Затварям очи и слушам. Колко е вярна на музиката, но все пак долавям и нейния стил. Убеден съм, че мосю Бах не би одобрил това, но за мен е хубаво. Струва ми се, че са изминали само няколко секунди, когато тя свършва.
— Искаш ли да чуеш още?
— Да, Мирабел, моля те. Прекрасно е.
— Добре. Сега ще изсвиря няколко обикновени танца, които мосю Бах е написал за съпругата си Анна Магдалена. Сигурно е бил мил човек, но много зает с преподаване. Това са различни танци — менует, полонеза, пасторала и марш. Надявам се, че ще ти харесат. Доставя ми голямо удоволствие да ги свиря. Сигурно е като да танцуваш, макар че никога не съм го правила.
Тя започва отново. Танците са очарователни. В тях има нещо детинско. Чудесно е. Замислям се колко забавно би било да танцувам с Мирабел, ако сърцето й издържи на напрежението. Смятам, че тя ще танцува грациозно и с достойнство.
Слушам и си представям различните движения. Времето лети. Мирабел спира. Отварям очи и виждам, че ръцете й са отново на коленете.
— Харесаха ли ти? В началото, когато бях потисната и нещастна, аз изсвирвах тези кратки танци и всичко се оправяше. Но сега нашият учител мосю Бах иска нещо повече от нас. Нарекъл е тези свои произведения „Фантазии и симфонии“. Петнайсет са. Когато ги разучавах, разбрах колко е трудно да свириш добре. „Фантазиите“ не бяха толкова трудни, защото имат само един глас, но симфониите имат три. Трябваше да ги слушам често и много внимателно, за да отделя гласовете и после да ги съчетая. Мислех да ходя в едно специално училище, където учат слепите да свирят, но почувствах, че съм твърде стара, пък и исках да се уча сама. Сега ще ги чуеш и ще ми кажеш дали ги изпълнявам добре. Този път ще свиря по-дълго, защото са много. Ако ти омръзне да слушаш, кажи ми.
Единствената светлина идва от лампата над клавесина. Навън е пълен мрак. Имам чувството, че мога вечно да седя така и да слушам. Толкова е приятно да го правя, след като цял ден съм рисувал.
— Мирабел, мисля, че никога няма да ми омръзне да те слушам как свириш. Моля те, продължавай, ако не си се уморила. Много вечери съм слушал записите и плочите си и това ме кара да чувствам, че някои неща на този свят имат смисъл. Лори често си лягаше, защото казваше, че й идвало твърде много. А твоята музика е много по-хубава, отколкото на записите, които съм чувал.