Мисля, че никога не съм бил в по-добра форма — поне от гимназията. Хубаво е да бъда във форма, защото нямам никаква подкрепа, нито социална осигуровка от французите или от Ем Би Ай. Трябва да съм здрав. Ала най-хубавото е, че е такова огромно удоволствие да бъдеш във форма.
Когато преди около година започнах да живея по улиците, бях тръгнал бавно по нанадолнището. Не се хранех, не поддържах хигиената си, изпивах по една бутилка червено вино всяка нощ, за да заспя и се събуждах по обед с ужасно главоболие. Бях на път да стана истински клошар. Трудно е да се повярва колко бързо човек може да се плъзне по наклонената плоскост, когато не му пука.
Тази сутрин се излежавам и си позволявам обичайната неделна гощавка, макар да е едва четвъртък. Поне аз мисля, че е четвъртък. От вчера ми е останал къшей франзела и аз го потапям в чашата кафе, което варя на котлона. Истински разкош. Облягам се на рамката на леглото и се вглеждам в картината. Изгарям от нетърпение отново да се заловя с нея. От вида на небето, което видях, докато тичах, съдя, че онази възрастна сляпа дама имаше право — денят ще бъде страхотен и идеален за рисуване.
Скривам всичко. Напъхвам спортния си екип там, където никой няма да го види, но същевременно ще съхне и бързо се измивам с водата, която съм налял в бутилките от виното. Нямам сапун. Прибирам на безопасно място ключа и фенерчето и тихо слизам по стълбите. Никой не идва на работа преди осем, така че съм спокоен. Вратата на портиерката също е затворена.
Излизам на улицата. Слънцето се е издигнало и удължената полегата светлина прави всичко ясно и блестящо. Обичайно парижко утро, изпълнено със звуците на боклукчийските камиони, течащата в каналите вода и гукането и плискането в мръсната вода на гълъбите, които се събуждат. Гледам ги как се понасят към небето. Предполагам, че тукашното ято живее в камбанарията на „Сен Маргюрит“. Замислям се за сляпата възрастна дама и онова, което каза за гълъбите. Каква смахната идея! Но трябва да призная, че птиците изглеждат страхотно на фона на небето и аз ще ги използвам, за да обединя изображенията в картината си.
Решавам да тръгна направо по „Анри IV“, откъдето минава автобусът, за да мога по-дълго да съзерцавам задната част на Нотр Дам. От моста гледката е специфична. Вижда се и градинката, сгушена в края на острова.
Пристигам на мястото си за рисуване в осем и трийсет. Оставям кутията с боите и сядам на пейката. Потъвам в мисли какво ще рисувам и полагам усилия да ме осени вдъхновението. Мъча се да се науча на това. Твърде съм агресивен, насилвам сюжета, променям го и се опитвам да го превърна в част от себе си, вместо той да ме обсеби. Дишам дълбоко, опитвам да се отпусна и да си вдъхна увереност. Прекарах толкова много години, през които отпускането се обръщаше срещу мен. Всеки ден беше една надпревара, за да се види кой ще дойде пръв на работа и ще си тръгне последен. Дори не съм съзнавал, че е така. И не само аз — всички бяхме такива.
В девет камбаните започват да бият и аз се залавям за работа. Днес съм се преместил малко по наляво. Няма начин някой да се блъсне в мен и мога да използвам пейката, за да сложа шишетата с лака и терпентина.
Започвам с небето. Рисувам от горе на долу и оцветявам пространството между дърветата и около покривите на сградите. Обичам първо да изобразявам небето, преди да се заема с другото. Всичко останало зависи от небето. Пък и няма да го зацапвам, докато рисувам после.
Осветлявам върха на камбанарията, когато тя се промъква зад гърба ми. Изобщо не я чувам, нито я усещам.
— Ах, мосю Художник, вие сте тук. Хубаво. Доволен ли сте от картината си в този прекрасен ден?
Тя протяга ръка да се здрависаме. Ръцете ми са сравнително чисти, по тях има само няколко петънца синя и жълта боя. Бързо ги избърсвам в парцала и се ръкувам с нея.
— О, няма значение, ако ме изцапате с боя, мосю. Усещам къде е и мога да я изтрия със салфетка.
Усмихва се. Как ли е разбрала какво правя? Естествено, нали се позабавих, преди да стисна ръката й. Дамата е истински Шерлок Холмс.
— Да, мадам, засега рисуването върви добре. В момента изобразявам камбанарията на фона на небето.
— Сигурно се чувствате като гълъб, който лети там нависоко. Понякога, докато заспивам, си представям, че съм гълъб, който се рее в небето, близо до камбаните, над дърветата и улиците. Прекрасно е.
Тя млъква.
— Знаете ли, често сънувам това. В сънищата си съм зряща. Под себе си виждам целия Париж, който блести, окъпан във вълшебна светлина. Никога не съм сляпа в сънищата си. Не е ли интересно?