Сега мъжът, който ми досаждаше, започва да говори колко е хубав смокингът. Хвърлям го на сергията и се обръщам. После възмутен питам през рамо.
— Combien?10
Той определя цена от четирийсет франка. Отминавам. Мирабел се навежда към мен.
— Четирийсет франка е нищо за такъв костюм, Жак. Трябва да го купиш, ако ти харесва.
— Ще го купя, Мирабел, не се притеснявай. Но не и за четирийсет франка.
Разхождаме се из пазара и разглеждаме стоките. Всъщност гледам аз и разказвам на Мирабел какво виждам. Обикаляме десетина минути, сетне отново минаваме покрай щанда със смокинга. Продавачът ме забелязва — както и предположих, че ще стане. Вероятно ме е следил с поглед и сигурно знае какво правя. Професионалист по пазарлъка. Не обичам да се пазаря, но свикнах да го правя. Оня изважда смокинга и го мята на ръката си сякаш е мантия за коронясване. Спирам, поглеждам го и поклащам глава. Той грабва един старомоден цилиндър, протяга ръце и го нахлузва на главата ми. Господи, по мярка ми е! Свършено е с мен.
— Trente-cinq francs, monsieur, avec le chapeau. Vous serez comme le roi d’Angleterre.11
Вероятно мога да намаля цената още, но не устоявам. Свалям цилиндъра от главата си. Безупречен е. Копринен. Отново го слагам и се поглеждам в едно малко напукано огледало, което продавачът е окачил отстрани на камиончето си. Бих желал Мирабел да може да ме види.
Бръквам в джоба си и изваждам три банкноти от по десет франка и една монета от пет. Давам му ги и взимам смокинга и цилиндъра. Отдалечаваме се.
— Толкова се радвам, че купи костюма. Ще бъдеш много красив с него.
Цилиндърът е още на главата ми. Навеждам се.
— Мирабел, купих си и цилиндър. Пипни го.
Тя го докосва леко с чувствителните си пръсти.
— Боже мой, Жак, приличаш не само на краля на Англия, но и на министъра на финансите. Сигурно изглеждаш много внушително. Правиш го, за да поискам да те видя, нали?
— Може би, Мирабел. А сега министърът или кралят трябва да си потърси обувки. Няма да дам повече от десет франка и трябва да са удобни, защото след нашата галавечеря ще ги използвам, когато рисувам.
Намираме един стар чифт. Приличат на обувките за танци на Фред Астер — с тънки подметки и от естествена кожа. Не бих могъл да ги използвам за всеки ден, но са ми по мярка и струват десет франка. Човек не може да има всичко, затова ги купувам.
Връщаме се от пазара и се наслаждаваме на страхотен обяд. Мирабел ме кара да облека смокинга и ми взима мерките като истинска шивачка, за да го стесни. Това е поредното й умение, за което не знаех.
— Не знаеш ли, че всички слепи жени могат да шият, Жак? Това е едно от нещата, които се предполага, че можем да правим — като плетенето на кошници или тапицирането на столове. О, да, Роланд все ме хвалеше, че имам златни ръце. Ще бъдеш много красив.
Отново обличам удобни дрехи, слагам кутията с боите на гърба си, взимам едно опънато платно и тръгвам да рисувам. Вероятно само ще успея да екипирам картината, но не искам да губя целия ден. Има едно място точно на улицата, която излиза на площад „Фюрстенберг“, където гледайки нагоре и вляво, виждам цял куп сгради със сложна плетеница от прозорци, покриви, стени, извивки, мансарди и комини, разкрити под всички възможни ъгли. Ще сложа платното отвесно.
На следващия ден се занимаваме с дрехите си. Мирабел е стеснила смокинга ми, а аз съм го занесъл на химическо чистене. Струва повече от самия смокинг, но Мирабел настоява. Продадох картината с високите сгради направо от триножника за хиляда и петстотин франка, така че се чувствам богат.
Обаждам се в „Льо Гран Вефур“, невероятно изискан ресторант, един от най-известните в Париж, разположен под сводовете на Пале Роял. Правя резервация за двама за девети септември. Разговаряме надълго и нашироко за онова, което се надяваме да си поръчаме. Решаваме, че виното ще бъде „Кот дю Рон“. Има го в менюто. На такова място могат да те разорят.
Всяка вечер в девет се любим. Правим го спонтанно и не пропускаме нито едно от удоволствията, които изпитахме, преди да имаме същинско полово сношение. Чудя се дали Мирабел изпитва оргазъм. Вероятно й е трудно, може би невъзможно, да ми каже. С Лори никога не бях сигурен. Решавам да попитам.
— Какво е оргазъм, Жак?
Исусе! Как да обясня на една жена какво е оргазъм? Как е стигнала толкова далеч, без да знае това? Чудя се дали не мастурбира, но не искам да я питам.