— Добре. Донесете ни една бутилка. Ще стигне.
Той се затваря в себе си, записва поръчката в тефтера си, завърта се на пети и издърпва менюто с вината от ръцете ми. Усмихвам се на Мирабел.
— Жак, по тона ти долавям, че си ядосан на тези хора. Сторили ли са нещо лошо?
Хващам двете й ръце. Студени са.
— Не, Мирабел. Те са чудесни и аз много се забавлявам. Само дето всичко това ми се струва неправилно, когато си помисля за начина, по който живеем и за искреността между нас. Това тук е толкова изкуствено. Не съответства дори на храната. Предполагам, че ми напомня твърде много за миналия ми живот и всъщност съм ядосан на себе си. Обещавам, че ще спра да се дразня.
— Може би е по-добре да си тръгнем. Какво биха могли да ни направят? Ще платим шампанското и ще излезем.
— Не ме изкушавай, Мирабел. Нека да празнуваме. Искам да се забавляваме и да не развалям нищо. Обещавам, че ще прекараме чудесно рождените си дни.
Така и стана. Смяхме се много — за онова, което трябваше. Аз престанах да се подигравам на хората около нас. Шегувахме се за наши лични неща — предимно със себе си и с дрехите, с които сме облечени. Започнах да съжалявам сервитьорите, управителя и дори бармана. По дяволите, те само се опитваха да си изкарват прехраната. Вероятно не вярваха повече от нас в цялата тази превзетост.
Завършихме с шоколадов мус и кафе.
— Жак, след този шоколад и кафето, едва ли ще спим довечера.
— Наистина ли искаш да спиш, Мирабел?
Стискам ръцете й, после крака й под масата. Чудя се дали някой друг в заведението прави същото. Струва ми се, че не. Всички останали са толкова сериозни.
— Не, Жак, не искам да спя. Желая да опитвам вкуса ти. Знам, че той е по-хубав от всичко, което биха сготвили в този ресторант. Вкусът е толкова естествен и разнообразен. Безсрамна ли съм?
— Мисля, че си чудесна, Мирабел. Освен това имаш добър вкус. И твоят вкус също е приятен.
Връщаме се пеша. Мирабел не иска да вземем такси. Миришели на цигарен дим и на парфюма и потта на други хора. Не знам колко е часът, но светлините на сградите още не са угасени. Уличното движение е намаляло. Вървим бавно, усещайки как виното, мусът и кафето се смесват в телата и ни правят отстъпчиви и уязвими.
Пристигаме вкъщи, събличаме се един друг и лягаме. Правим любов — както Мирабел искаше — и после заспиваме. Шоколадът, виното и кафето не ни разсънват. Любенето ни ги е смесило в едно. Докато се унасяме, Мирабел прошепва в ухото ми.
— Не мисля, че изпитах оргазъм, скъпи Жак. Но започва да ми се струва, че разбирам какво е усещането.
Сутринта, когато се събуждам, Мирабел не е до леглото ми както обикновено. Отивам в дневната. Тя е направила челна стойка. Връщам се в стаята си и обличам спортния екип.
Прибирам се от бягането. Мирабел приготвя закуската. Както обикновено, банята ми е готова. Целувам Мирабел по врата. Тя се обръща към мен.
— Снощи всичко беше чудесно, Жак. Надявам се, че и ти прекара добре. Сякаш цял живот съм се готвила за този рожден ден. Още не мога да повярвам, че съм на седемдесет и две. Струва ми се невероятно.
— Точно така, Мирабел, днес имаш рожден ден. Да ти е честит. Нека аз да сготвя. Имаш ли нещо против? Ще направя нещо американско, каквото не си яла.
— Това ли е желанието ти, Жак?
— Да, ако и ти искаш същото.
— Знаеш, че обичам изненадите.
— Добре. Отивай при гълъбите си и се върни, когато камбаните започнат да бият. Ще имам изненада за теб. Ще бъде по-хубава, отколкото в „Льо Гран Вефур“ и много по-евтино.
След закуска излизам да пазарувам. Мирабел казва, че ще се упражнява и после ще отиде при гълъбите.
Обикалям навсякъде, докато намеря онова, което ми трябва. Френските наименования ме подвеждат, но виждам какво има в месарниците и оттам нататък е лесно. Намирам и необходимите подправки.
Ще приготвя нещо, което знам да правя. Моят специалитет. Обичам да готвя. Но докато работех в Ем Би Ай, нямах много свободно време. Господи, каква загуба! Сякаш умишлено съм се опитвал да съсипя качеството на собствения си живот и на хората, които обичам.
Опитвам за последен път храната, когато камбаните започват да звънят. След няколко минути Мирабел застава на прага.
— Какво готвиш, Жак? Никога не съм помирисвала такова нещо. Ухае много вкусно.