Рони поклати глава да пропъди налудничавите мисли от ума си. Явно слънцето поразяваше мозъка й. Доволна, че салфетката си е свършила работата, тя вдигна чашата с газирана вода. Посегна да излее остатъка, но тъкмо се обърна и чашата се блъсна в някого. Този път нямаше забавен кадър — газираната вода за секунда обля блузата й.
Рони застина, вперила невярващ поглед в блузата. „Майтап ли си правят с мен?“
Момичето — горе-долу нейна връстница — стискаше кутийка с „Кока-Кола“ и изглеждаше не по-малко изненадано. Беше облечено в черно, а гъстата тъмна коса обрамчваше с непокорни къдрици лицето му. Имаше поне по шест обеци на всяко ухо, някои от които с висулки във формата на миниатюрни черепи. Тъмният грим и черният молив за очи й придаваха почти дивашки вид. Докато ручейчетата от газираната вода попиваха в блузата на Рони, почитателката на готиката махна с кутията към разрастващото се петно.
— Не си голяма късметлийка май.
— Нима?
— Е, поне възстановихме симетрията.
— О, майтапиш се значи?
— По-скоро остроумнича.
— Тогава пробвай това: „Май трябва да се придържаш към шишетата с биберони“.
Смехът на готическото момиче прозвуча изненадващо свежо.
— Не си оттук, нали?
— Не, от Ню Йорк съм. Гостувам на баща си.
— През почивните дни?
— Не. През лятото.
— Определено не си голяма късметлийка.
Този път Рони се разсмя.
— Казвам се Рони. Съкратено от Вероника.
— Наричай ме Блейз.
— Блейз?
— Истинското ми име е Галадриел. От „Властелина на пръстените“. Майка ми е малко чалната.
— Е, поне не те е кръстила Ам-гъл.
— Или Рони — момичето наклони глава и махна над рамото й. — Ако ти трябва нещо сухо, ей там продават тениски с Немо.
— Немо?
— Да. Немо. От филма. Оранжево-бяла риба. Изгубва се и баща му го търси.
— Не искам тениска с Немо.
— Страхотен е.
— Може би. Ако си на шест.
— Твоя воля.
Преди Рони да успее да отговори, тя забеляза три момчета да си проправят път през множеството. Изпъкваха сред тълпата с прокъсаните си тениски, татуировките и тежките кожени сака. Единият беше с пиърсинг на веждата и носеше старомодна уредба, ръцете на другия бяха татуирани от горе до долу. Третият имаше дълга черна коса и млечнобяла кожа като Блейз. Рони се обърна инстинктивно към нея, ала тя беше изчезнала. На нейно място беше изникнал Джона.
— Какво си разляла по блузата си? — попита той. — Вир-вода си.
Рони потърси с поглед Блейз. Къде ли беше отишла? И защо?
— Върви си, моля те.
— Не мога. Татко те търси. Иска да те прибере у дома.
— Къде е той?
— Отиде до тоалетната, но всеки момент ще се появи.
— Кажи му, че не си ме видял.
— Пет долара — рече Джона след кратък размисъл.
— Какво?
— Дай ми пет долара и ще забравя, че съм те видял.
— Сериозно ли говориш?
— Времето ти изтича. Вече станаха десет.
Над главата на Джона Рони забеляза как баща й се озърта из тълпата. Сниши се инстинктивно, осъзнала, че няма как да се измъкне незабелязано. Изпепели с поглед брат си — изнудвача, очевидно разбрал не по-зле от нея, че изход няма. Джона беше добро дете и тя го обичаше, уважаваше и умението му да се възползва от случая, но все пак той беше по-малкият й брат. В един съвършен свят би трябвало да е на нейна страна. В този свят? Не, разбира се.
— Мразя те — обяви Рони.
— И аз те мразя. Но няма да падна под десет долара.
— Какво ще кажеш за пет?
— Пропусна възможността. Ала никому няма да издам тайната ти.
Баща им още не ги виждаше, но приближаваше.
— Добре — просъска тя и зарови длан в джоба. Подаде на Джона смачкана банкнота и той набързо я прибра. Рони надникна над рамото му. Баща им вървеше към тях и въртеше глава наляво-надясно. Тя се скри зад близкия павилион. Едва не се блъсна в Блейз, която пушеше цигара, облегната на стената.
— Проблеми с родителското тяло? — сбърчи нос тя.
— Как да се измъкна оттук?
— Ти решаваш — вдигна рамене Блейз. — Но не забравяй, че баща ти знае с какво си облечена.
Час по-късно Рони седеше до Блейз на една от пейките край кея. Все още отегчена, но не чак толкова отчайващо, както допреди малко. Блейз се оказа добър слушател с чувство за хумор. И най-хубавото — обичаше Ню Йорк също като Рони, макар кракът й да не бе стъпвал там. Заразпитва я за Таймс Скуеър, Емпайър Стейт Билдинг и Статуята на свободата — туристическите свърталища, които Рони гледаше да избягва на всяка цена. Първо взе на подбив новата си приятелка, после й описа истинския Ню Йорк — клубовете в Челси, музикалните сцени в Бруклин, уличните търговци в Чайнатаун, където можеш да си купиш пиратски записи, фалшиви чанти „Прада“ и каквото ти душа иска на смешна цена.