Усетеше ли, че искат да останат насаме, Рони излизаше на верандата и се мъчеше да си представи за какво си говорят. И успяваше навярно — за вярата, за семейството, за недовършените дела… Знаеше също, че се молят заедно. Чу ги веднъж, когато влезе да си сипе чаша вода. Гласът на пастор Харис й прозвуча повече като жална молба. Молеше се за сили, сякаш собственият му живот зависеше от това. Рони затвори очи и сама зашепна молитва.
В средата на октомври настана необичаен за сезона студ. Сутрин се налагаше да се навличат с пуловери. След месеците безпощадна жега Рони се радваше на резливия въздух, но баща й не го понасяше добре. Все още се разхождаха край брега, но той вървеше по-бавно. Поспираха за минути пред църквата и веднага поемаха обратно. Пред прага Стив вече трепереше. Рони му приготви гореща баня, надявайки се да му поолекне. Новите симптоми я плашеха, те подсказваха, че болестта напредва още по-бързо.
В петък — седмица преди Хелоуин — той се почувства по-добре и двамата отидоха на риболов на същия кей, където я беше завел Уил. Полицай Пийт им даде въдици и кутия със стръв. Колкото и да беше странно, баща й никога не бе ходил за риба, та се наложи Рони да закача стръвта на кукичката. Изпуснаха първите две, но накрая успяха да хванат дребна червеникава рибка и да я пуснат върху дъските на кея. Беше същата като онази, която бяха уловили с Уил. Докато се мъчеше да я освободи от кукичката, Рони усети липсата му силно като физическа болка.
Върнаха се у дома след спокойния следобед на кея. Пред вратата ги очакваха двама души. Едва когато слезе от колата, Рони позна Блейз и майка й. Блейз изглеждаше удивително променена. Косата й беше вързана на спретната опашка, носеше бели къси панталони и яркосиня блуза с дълги ръкави. Никакви бижута и грим.
Тя припомни на Рони нещо, което покрай грижите за баща си беше успяла почти да забрави — че в края на месеца трябва да се яви в съда. Почуди се защо са дошли и какво искат.
Помогна на баща си да слезе от колата. Подаде му ръка да не залитне.
— Кои са те? — попита тихо той.
Рони му обясни. Стив кимна. Когато наближиха, Блейз се спусна от верандата.
— Здравей, Рони — поздрави тя, прочиствайки гърло. Присви очи срещу залязващото слънце. — Дойдох да поговорим.
Настаниха се в дневната. Рони седна срещу забилата поглед в пода Блейз. Родителите им се оттеглиха в кухнята, за да ги оставят насаме.
— Много съжалявам за баща ти — подхвана Блейз. — Справя ли се?
— Добре е — вдигна рамене Рони. — А ти?
Блейз докосна сърцето си.
— Белезите тук ще ми останат за цял живот — после посочи към ръцете и корема си. — И тук — усмихна се тъжно. — Но за щастие съм жива — понамести се в стола и срещна погледа на Рони. — Искам да ти благодаря, че ме откарахте в болницата.
Рони кимна колебливо.
— Няма защо.
Във възцарилата се тишина Блейз огледа дневната, несигурна как да продължи. Рони — по примера на баща си — просто чакаше.
— Трябваше да дойда по-скоро, но знаех, че си заета.
— Няма нищо — отвърна Рони. — Радвам се, че вече си добре.
— Наистина ли? — вдигна очи Блейз.
— Да — усмихна се Рони. — Макар да приличаш на великденско яйце.
Блейз подръпна блузата.
— Да, знам. Мама ми купи нови дрехи.
— Отиват ти. Вече се разбирате, нали?
Блейз я изгледа жално.
— Старая се. Върнах се у дома, но ми е трудно. Много глупости направих. Нараних я. Причиних неприятности и на теб.
Рони седеше неподвижно и я наблюдаваше спокойно.
— Защо всъщност дойде, Блейз?
Блейз сключи смутено ръце.
— Дойдох да се извиня. Постъпих ужасно. Знам, че не мога да върна времето, но искам да знаеш, че днес разговарях с прокурора. Признах, че аз сложих дисковете в чантата ти, понеже ти бях ядосана. Подписах показания, че не си знаела какво става. Днес или утре ще ти се обадят. Обеща ми да оттегли обвиненията.
Думите се нижеха толкова бързо, че Рони не беше сигурна дали е чула правилно. Ала умолителният поглед на Блейз й разясни всичко. След всичките тревожни месеци, след безброй безсънни дни и нощи всичко бе приключило. Рони остана поразена.
— Наистина съжалявам — тихо отрони Блейз. — Не биваше да слагам онези неща в чантата ти.
Рони още се опитваше да осъзнае факта, че е загърбила кошмарното премеждие. Изгледа изпитателно Блейз, която подръпваше някакъв конец от шева на блузата си.