— Красиво е, нали? — отбеляза.
Баща й замълча.
— Да — отвърна след няколко крачки. — Но най-прекрасното е, че споделих този миг с теб.
Два дни по-късно Рони реши да прочете последното му писмо. Докато баща й все още е до нея. Не тази вечер, ала скоро, зарече се тя. Беше нощ, а денят беше най-тежкият досега. Лекарствата сякаш изобщо не му помагаха. От очите му се стичаха сълзи, а болезнени спазми разтърсваха тялото му. Рони го молеше да го заведе в болницата, но той отказваше.
— Не — простенваше. — Още не.
— А кога? — отчаяно питаше тя и едва се сдържаше да не се разплаче.
Стив не отговаряше, само дишаше тежко, докато болката постихне. Тогава й се струваше олекнал, сякаш агонията е отнесла късче от малкото останал му живот.
— Искам да направиш нещо за мен — простена той.
— Каквото пожелаеш — отвърна Рони и целуна ръката му.
— Когато ми съобщиха диагнозата, подписах декларация, че не искам да поддържат изкуствено живота ми. Ако отида в болницата, имам предвид.
Сърцето й се сви от страх.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато настъпи часът, трябва да ме оставиш да си отида.
— Не — заклати глава Рони. — Не говори така.
Стив я погледна нежно, но настойчиво.
— Моля те — прошепна. — Така искам. Трябва да занесеш декларацията в болницата. В найлонов плик е, в най-горното чекмедже на скрина ми.
— Не… моля те, татко — извика Рони. — Не настоявай. Не мога да го направя.
Той задържа погледа й.
— Дори за мен?
Същата нощ стенеше болезнено и дишаше тежко и бързо. Тя го слушаше ужасена и си мислеше, че макар да бе обещала, не знае как да постъпи.
Как ще каже на лекарите да не предприемат нищо? Как ще го остави да умре?
В понеделник пастор Харис ги откара до църквата да видят как поставят прозореца. Понеже баща й беше твърде слаб да стои прав, взеха сгъваем стол. Пасторът й помогна да го отведат до църквата. Огромно множество се беше събрало да наблюдава събитието и няколко часа всички следяха как работниците внимателно инсталират прозореца. Вълнението оправда очакванията й. Когато и последната скоба си дойде на мястото, избухнаха аплодисменти.
Рони се обърна към баща си и забеляза, че е заспал, увит в топлите одеяла, с които го беше наметнала.
Отведе го у дома с помощта на пастор Харис и го настани в леглото. На тръгване пасторът се обърна към нея.
— Беше щастлив — каза той, сякаш да убеди и нея, и себе си.
— Така е — увери го Рони и стисна дланта му. — Точно за това мечтаеше.
Баща й спа цял ден и когато се спусна нощта, тя усети, че е време да прочете писмото. Иначе може би никога нямаше да събере смелост.
Лампата в кухнята хвърляше приглушена светлина. Рони отвори плика и бавно разгърна листа. Почеркът беше по-различен — изчезнал бе смелият, открит размах от предишните писма. Буквите приличаха по-скоро на драскулки. Не смееше да си представи какви усилия му е струвало и колко време му е отнело да го напише. Пое дълбоко дъх и зачете.
„Здравей, слънчице.
Гордея се с теб.
Трябваше по-често да ти го казвам. Казвам го сега не защото реши да споделиш с мен най-тежките дни, а защото искам да знаеш, че си забележителна личност. Винаги съм мечтал да станеш такъв човек.
Благодаря, че остана. Знам, че ти е много трудно, по-трудно, отколкото си очаквала, и съжалявам за часовете, които неизбежно ще прекараш в самота. Особено съжалявам, че невинаги съм бил бащата, от какъвто си имала нужда. Знам, че съм допускал грешки. Толкова много неща в живота си бих искал да променя. Нормално е, предполагам, като се има предвид какво ми се случи. Искам обаче да знаеш друго.
Колкото и тежък да е животът понякога и въпреки всичките ми разочарования, има моменти, когато съм се чувствал истински благословен — когато ти се роди, когато те водех в зоологическата градина и наблюдавах колко удивено гледаш жирафите. Тези моменти обикновено са кратки — идват и си отиват като океанския бриз. Но понякога продължават вечно.
Така се чувствах през лятото. Не само защото ти ми прости. Това лято беше дар Божи за мен, защото опознах младата жена, каквато винаги съм знаел, че ще станеш. Както казах на брат ти — това лято беше най-прекрасното в живота ми. Често през тези блажени дни се питах с какво съм заслужил да бъда благословен с дъщеря като теб.
Благодаря ти, Рони. Благодаря, че дойде. И благодаря за начина, по който ме караш да се чувствам всеки ден, когато сме заедно.