Скот го изпепели с поглед. Кейси и Ашли отдавна бяха поели по кея да поговорят, несъмнено да разнищят всяка думичка на Уил, драматизирайки ненужно ситуация, която нямаше смисъл да се обсъжда. Ашли обаче обичаше драмите. Внезапно го връхлетя усещане, че лятото ще се проточи прекалено дълго.
— Наистина съм изморен — каза Уил. — Ти не си ли?
— Май не си чул какво се предлага. Аз и Кейси, ти и Ашли. В къщата на родителите й край брега.
— Разбрах.
— Но все още сме тук, понеже…?
— Вече ти казах.
— Не… виж, не схващам — поклати глава Скот. — Извинението „изморен съм“ е за пред родителите, когато не щеш да миеш колата или искаш да отървеш ходенето на църква. Не и когато ти се открива такава възможност.
Уил замълча. Скот беше само година по-малък — догодина щеше да завърши гимназия „Лейни“ — ала често се държеше с Уил като по-голям и поумнял брат.
С изключение на нощта край църквата…
— Виждаш ли го онзи пред баскетболния кош? Виси по цял ден там, за да изкара някой долар и да си купи бира и цигари в края на смяната. Просто. Не си падам по такъв живот, но го разбирам. Теб обаче — не. Искам да кажа… видя ли как изглежда Ашли тази вечер? Ненадминато! Като мацка от „Максим“.
— И?
— Ами страхотна е!
— Знам. Забрави ли, че излизахме две години?
— Не казвам, че пак трябва да започнете. Предлагам само четиримата да отидем у тях, да се позабавляваме и да видим какво ще излезе — Скот се облегна назад. — Между другото, така и не проумях защо скъсахте. Очевидно още е влюбена в теб. Изглеждахте родени един за друг.
— Не сме — поклати глава Уил.
— И преди си го казвал, но какво имаш предвид? Да не би да се държи като… психо, като останете насаме? С касапски нож ли те заплашваше? Или виеше по луната, докато се разхождахте по плажа?
— Нищо подобно. Просто не се получи. Това е.
— Просто не се получи — повтори Скот. — Чуваш ли се какви ги приказваш?
Уил не даде признаци, че ще отстъпи, и Скот се наведе към него през масата.
— Хайде, човече! Направи го заради мен тогава. Поживей малко! Лято е. Във ваканция сме. Хайде! Заради отбора!
— Толкова ли си отчаян!
— Толкова. Ако не се съгласиш да отидем у Ашли, Кейси няма да излезе с мен.
— Съжалявам. Не мога да ти помогна.
— Добре. Съсипи ми живота! На кого му пука?
— Ще оцелееш — Уил смени темата. — Гладен ли си?
— Малко — измърмори Скот.
— Хайде да си купим чийзбургери.
Уил стана, ала Скот продължи да се цупи.
— Трябва да потренираш посрещане — върна лентата той към волейболното състезание. — Пращаше топката напосоки. Стараех се да те покривам, но…
— Ашли каза, че съм те настигнал.
Скот изсумтя и се надигна от стола.
— Не знае какво говори.
След като си купиха сандвичите, Уил и Скот застанаха на опашката пред щанда със сосовете. Скот напои обилно бургера си с кетчуп. От всички страни на питката покапа червена течност.
— Отвратително — заяви Уил.
— Да ти напомня — имало някога един човек на име Рей Крок. Той основал компанията „Макдоналдс“. Сети ли се? На оригиналния хамбургер — в много отношения оригиналния американски хамбургер — слагал задължително кетчуп. Което навярно доказва колко важен е кетчупът за цялостния вкус.
— Говори си. Ставаш за оратор. А аз ще си купя нещо за пиене.
— Вземи ми една минерална вода.
Когато Уил се запъти към сергията, към Скот полетя нещо бяло. Скот го забеляза и инстинктивно отскочи от пътя му, изпускайки чийзбургера.
— Какво, по дяволите, става? — извърна се той.
На земята лежеше картонена кутийка от пържени картофи. Зад него стояха Теди и Ланс, пъхнали ръце в джобовете. Между тях Маркъс безуспешно се мъчеше да си придаде невинно изражение.
— Не знам за какво говориш? — отвърна той.
— За това! — изръмжа Скот и ритна кутията към тях. По-късно Уил осъзна, че именно тонът му накара всички наоколо да застинат. Уил усети как косъмчетата по врата му настръхват в натежалата от жестокост атмосфера.
Именно жестокост търсеше Маркъс…
Сякаш им подхвърляше въдица.
Уил забеляза как един баща грабна детето си и се отдалечи, докато Ашли и Кейси — току-що завърнали се от кея — застинаха някъде встрани. Видя да се приближава и Галадриел, която напоследък се наричаше Блейз.
Скот ги изгледа предизвикателно със стиснати челюсти.
— Писна ми от вас!
— И какво смяташ да правиш? — ухили се самодоволно Маркъс. — Ще ми пратиш фойерверк в лицето?
Чашата преля. Скот неочаквано се стрелна напред, Уил разблъска тълпата, за да се добере навреме до приятеля си.
Маркъс не помръдна. Лошо, Уил знаеше, че той и шайката му са способни на всичко… И най-лошото — знаеха какво е направил Скот.