Слънцето вече припичаше жарко, а въздухът бе натежал от влага. По плажа хората се изтягаха по хавлиите или яхаха сърфовете. Край кея половин дузина сърфисти очакваха съвършената вълна.
Над тях панаира го нямаше. Виенското колело беше разглобено, сергиите — прибрани. Наоколо се валяха само боклуци и остатъци от храна. Рони тръгна към търговската част на града. Магазините бяха още затворени. Така или иначе не би стъпила в повечето от тях — няколко магазинчета за сувенири, няколко за дрехи, по чиито витрини висяха блузи и поли като за майка й, „Бъргър Кинг“ и „Макдоналдс“, където по принцип не влизаше. Един хотел и половин дузина скъпи ресторанти и барове — и това сякаш изчерпваше асортимента. Вниманието й привлякоха само един магазин за спортни стоки, един музикален магазин и старомодна закусвалня, където навярно би могла да виси с приятели… ако си намери такива.
Тръгна обратно към плажа. Заспуска се по пясъчна дюна и отбеляза, че множеството се е увеличило. Беше прекрасен ден — подухваше свеж бриз, небето бе бездънно и безоблачно синьо. Ако Кейла беше тук, сигурно биха се попекли на плажа. Нея обаче я нямаше и Рони не възнамеряваше да се припича самотна на слънцето. Тогава какво друго й оставаше?
Дали да не си потърси работа? Чудесно извинение да не се прибира вкъщи. Никъде не забеляза табелки: „Набираме персонал“, но все някой трябваше да има нужда от помощ.
— Прибра ли се невредима? Или ченгето се опита да те сваля?
Рони се обърна и видя Блейз. Потънала в мисли, не беше я забелязала.
— Не се опита да ме сваля.
— О, значи ти пое инициативата?
— Да не си пияна? — скръсти ръце Рони.
Блейз вдигна рамене с шеговито изражение и Рони се усмихна.
— Какво стана, като си тръгнах? Нещо интересно?
— Не. Момчетата поеха нанякъде. Не знам накъде. Аз останах в „Бауърс Пойнт“.
— Изобщо ли не се прибра?
— Не — Блейз стана и изтупа пясъка от дънките си. — Имаш ли пари?
— Защо?
Блейз се изправи.
— Не съм яла от вчера сутринта. Гладна съм.
7.
Уил
Навлякъл работния гащеризон, Уил стоеше в ямата под форда, наблюдаваше как се отцежда маслото и се стараеше да не обръща внимание на Скот — лесно да се каже, трудно да се изпълни. Скот му четеше конско за предишната вечер, откакто бе започнала смяната им тази сутрин.
— Позицията ти е абсолютно погрешна — продължи невъзмутимо, оставяйки трите туби с масло на полицата до него. — Между невинното забавление и сериозната връзка има съществена разлика.
— Не приключихме ли вече?
— Не, понеже отказа да проявиш здрав разум. Личи си колко си объркан. Ашли не се опитва да започне отначало.
— Не съм объркан — каза Уил и избърса длани в кърпата. — Точно това възнамерява.
— Кейси е на друго мнение.
Уил остави кърпата и се пресегна към бутилката с минерална вода. В автосервиза поправяха спирачки и брони и подменяха масло, но баща му държеше мястото да изглежда излъскано до блясък, сякаш току-що отваря врати. За жалост климатиците не бяха сред приоритетите му и през лятото температурата вътре се колебаеше някъде между Мохаве и Сахара. Уил отпи жадно от бутилката и я пресуши до дъно. Опита се да събере сили за безкрайния разговор със Скот — най-упоритата личност, която познаваше, упорита и досадна като конска муха.
— Познавам Ашли по-добре от теб — въздъхна Уил. — И освен това между нас всичко приключи. Веднъж и завинаги. Не разбирам защо продължаваме да го обсъждаме.
— Защото снощи Хари не срещна Сали например. Защото съм ти приятел и ми пука за теб. Искам да се радваш на лятото. Искам и аз да се радвам на лятото. Искам да се порадвам и на Кейси.
— Ами излез с нея тогава.
— Не е толкова лесно. Предложих й снощи. Но Ашли беше много разстроена и Кейси не искаше да я оставя сама.
— Съжалявам, че не се е получило.
— О, нима?
Маслото се източи. Уил взе контейнерите и се заизкачва по стъпалата. Скот остана да изхвърли старото масло във варела за рециклиране.
— Хей, между другото, забеляза ли онова момиче, което ви усмири? — подвикна Уил надолу към Скот. — Дето помогна на момченцето да намери майка си.
Скот се позамисли.
— Имаш предвид вампирката с анимационната тениска?
— Не е вампирка.
— Да, видях я. Нисичка, с гаден морав кичур в косата и черен лак? Поля я край игрището, не помниш ли? Стори й се, че вониш.
— Какво?
— Просто уточнявам. Не забеляза изражението й, когато се сблъскахте, но аз го видях. Отдръпна се като ужилена. Явно заради миризмата на пот.
— Наложило се е да си купи нова тениска.
— Е, и?
— Не знам. Просто ме изненада. А и не съм я виждал наоколо.