Не знаеше почти нищо за нея. В много отношения тя си оставаше загадка — пълна противоположност на предсказуемата Ашли. С нея знаеше какво ще получи, макар да не го желаеше. Рони обаче безспорно беше различна и когато му се усмихна — неочаквано и искрено — той почувства, че е прочела мислите му. Заля го приятна топлина и когато накрая се запътиха обратно към гнездото, той внезапно си представи как крачи до нея по плажа всяка нощ, ден след ден.
Рони влезе в къщата да говори с баща си, докато Уил разопаковаше вещите си. Разпъна спалния чувал до гнездото. Искаше му се тя да бе останала с него. Но вече го беше предупредила, че баща й няма да се съгласи за нищо на света. Радваше се поне, че ще я отмени, за да поспи в собственото си легло след двете нощи на открито.
Уил легна, като си мислеше, че ако не друго, днешният ден поне беше някакво начало. Отсега нататък всичко беше възможно. Но когато Рони се обърна и усмихнато му помаха за лека нощ от верандата, той усети как сърцето му подскача при мисълта, че може би и тя смята този ден за начало.
— Кой е този?
— Никой. Просто приятел. Изчезвай.
Думите си проправиха път през замъглените просеки на съзнанието му и Уил се напрегна да си припомни къде е. Присви очи на слънцето и срещна втренчения поглед на малко момче.
— Здрасти — промърмори Уил.
Момчето потърка нос.
— Какво правиш тук?
— Събуждам се.
— Това го виждам. Но какво си правил тук цяла нощ?
Уил се усмихна. Момчето се държеше сериозно като следовател — комично предвид възрастта и ръста му.
— Спях.
— Аха.
Уил седна и забеляза застаналата встрани Рони. Носеше черна тениска и прокъсани джинси, следеше го със същия шеговит поглед като снощи.
— Аз съм Уил — представи се той. — А ти?
Момчето кимна към Рони.
— Аз съм й съквартирант. Отдавна се знаем.
Уил се почеса по главата и се усмихна.
— Ясно.
Рони пристъпи напред. Косата й беше още влажна от душа.
— Това е брат ми Джона, който си вре носа навсякъде.
— Нима?
— Да — отвърна Джона. — С изключение на онази част с носа.
— Приятно ми е да се запознаем.
Джона не отлепяше очи от него.
— Аз май те познавам отпреди.
— Не мисля. Иначе щях да те помня.
— Напротив — устните на момчето започнаха да се разтягат в усмивка. — Ти каза на полицая, че Рони е отишла в „Бауърс Пойнт“!
Уил си припомни онази нощ и се обърна към Рони. С ужас забеляза как любопитното й изражение се сменя с удивление и накрая с разбиране.
О, не!
Джона продължи невъзмутимо:
— Да, полицай Пийт я доведе у дома и на другата сутрин с татко се скараха жестоко…
Уил видя как Рони стисва устни. Промърмори нещо, обърна се и влетя в двора на къщата.
— Благодаря ти много — изсумтя Уил, скочи на крака и хукна след нея.
— Рони! Почакай! Хайде де! Съжалявам! Не исках да ти създавам неприятности!
Настигна я и се протегна да я улови за ръката. Щом пръстите му докоснаха тениската й, тя се обърна рязко към него.
— Върви си!
— Изслушай ме, моля те…
— Нямаме нищо общо! — отсече тя. — Ясно?
— Ами снощи?
Страните й почервеняха.
— Остави ме!
— Номерът ти не минава! — отвърна Уил. — Думите му я смълчаха достатъчно дълго, за да успее да продължи: — Ти възпря побойниците, въпреки че бяха побеснели. Ти единствена забеляза детето, което се разплака. Видях как му се усмихна, когато тръгна с майка си. Четеш Толстой. И харесваш костенурките.
Рони вдигна предизвикателно брадичка, ала той усети, че е привлякъл вниманието й.
— Е, и?
— Затова искам да ти покажа нещо днес.
Уил млъкна, доволен, че не му отказа веднага. Не каза и „да“ обаче. Докато се колебаеше, той пристъпи предпазливо към нея.
— Ще ти хареса — каза. — Обещавам ти.
Уил сви към празния паркинг пред аквариума и заобиколи отзад по служебната алея. Рони седеше до него в пикапа. Не продума почти нищо по пътя. Когато я поведе към служебния вход, усети, че макар да се бе съгласила да дойде, още не е решила дали да му се сърди или не.
Отвори й вратата и прохладата отвътре се смеси с горещия, влажен въздух отвън. Поведе я по дългия коридор, после отвори следващата врата, която отвеждаше към самия аквариум.
Неколцина служители работеха в кабинетите си, въпреки че още час аквариумът щеше да остане затворен за посетители. Уил обичаше да идва тук преди началото на работния ден. Приглушените светлини от аквариумите и безмълвието създаваха усещане за тайно убежище. Понякога се питаше дали обитателите им съзнават колко се е смалила територията им и дали усещат присъствието му.