— За да поостанеш насаме например.
— Мога да се уединя и в стаята си.
— Къде ходиш, когато ти се прииска да поседнеш под някое дърво и да почетеш?
— В Сентръл Парк — отвърна Рони, без да се замисля. — Харесала съм си едно страхотно хълмче. И на две крачки продават капучино.
Уил поклати глава с престорено съжаление.
— Градско момиче! Хващала ли си някога въдица?
— Едва ли е много трудно. Слагаш стръвта, мяташ и чакаш. Така ли е?
— Не е толкова просто. Трябва да прецениш къде да хвърлиш и да успееш да метнеш точно там. Трябва да знаеш какви плувки и каква стръв да използваш — зависи от рибата, която искаш да хванеш, и от бистротата на водата. Освен това трябва да усетиш кога кълве. Ако избързаш или закъснееш, изпускаш рибата.
Рони се замисли.
— Ти защо избра скариди?
— Защото ги предлагаха с намаление — отвърна Уил.
Рони се засмя и го побутна леко.
— Умно — отбеляза тя. — Но май си го заслужих.
Той усети топлината на рамото й.
— И по-лошо наказание заслужаваш — каза той. — Повярвай ми, за някои момчета тук риболовът е като религия.
— А за теб?
— За мен не. Риболовът е възможност… да си събера мислите. Да остана сам. Освен това обичам да съзерцавам облаците, докато дъвча тютюн.
Рони сбърчи нос.
— Не дъвчеш тютюн, нали?
— Не. Не ми допада идеята да пипна рак на устата.
— Хубаво — одобри Рони и разклати крака напред-назад. — Не излизам на срещи с пушачи.
— Искаш да кажеш, че съм те поканил на среща?
— Не. Категорично не. Просто ловим риба.
— Толкова много имаш да учиш. Имам предвид… риболовът е олицетворение на живота.
Рони вдигна паднала върху кея клонка.
— Прозвуча като в реклама за бира.
Над главите им прелетя орел рибар, кордата потрепна веднъж, после втори път. Изопна се и Уил дръпна въдицата. Скочи на крака и преди Рони да осъзнае какво става, занавива бързо макарата.
— Улови ли нещо? — попита тя и се изправи.
— Ела по-близо — настоя той и протегна въдицата към нея. — Ето! Дръж я!
— Не мога! — извика Рони и отстъпи назад.
— Лесно е! Просто я вземи и продължавай да навиваш!
— Не знам как!
— Обясних ти! — връчи й Уил въдицата. — Просто навивай!
Рони забеляза как пръчката се извива надолу.
— Не спирай! Кордата трябва да е опъната!
— Опитвам се!
— Справяш се чудесно!
Червеникавата риба се замята точно под повърхността и Рони се развика въодушевено. Уил се разсмя, тя също се усмихна и заподскача на един крак. Рибата се подаде отново. Рони пак възкликна победоносно и подскочи още по-високо, този път с изписана по лицето непоклатима решимост.
Уил си помисли, че отдавна не е виждал по-смешна сцена.
— Просто продължавай — насърчи я той. — Докарай я по-близо до кея и аз ще се погрижа за останалото.
Стиснал мрежата, той легна по корем и протегна ръка над водата. С бързо движение загреба и се изправи. Обърна мрежата и рибата падна с плясък върху дъските на кея. Рони продължи да върти макарата, кръжейки наоколо. Уил се пресегна към кордата.
— Какво правиш? — изкрещя Рони. — Трябва да я върнем обратно!
— Всичко е наред…
— Тя умира!
Уил се наведе, сграбчи рибата и я пристисна към кея.
— Нищо й няма!
— Трябва да извадиш кукичката! — изкрещя отново Рони.
Уил хвана кукичката и я заизтегля от устата на рибата.
— Опитвам се! Дай ми секунда!
— Кръвта й изтича! Боли я! — защура се около него Рони.
Без да й обръща внимание, Уил стисна по-здраво кукичката. Усещаше как рибата тупа с опашка по дъските и се извива под дланта му. Беше малка — вероятно не повече от два килограма — ала изненадващо силна.
— Много се бавиш! — порица го Рони.
Той отстрани внимателно кукичката, но не пусна рибата.
— Сигурна ли си, че не искаш да я занесеш вкъщи за вечеря? Все ще излязат едно-две филета от нея.
Рони отвори и затвори невярващо уста, ала преди да успее да проговори, Уил хвърли рибата обратно във водата. Тя цопна шумно, гмурна се навътре и изчезна. Уил избърса кръвта от пръстите си с малка хавлиена кърпа.
Рони продължаваше да го следи укоризнено с порозовели от възбуда страни.
— Щеше да я изядеш, нали? Ако не бях тук?
— Щях да я пусна.
— Защо ли не ти вярвам?
— Сигурно защото си права — усмихна се Уил и взе въдицата. — Ти ли ще сложиш стръвта или аз?
— Мама се е заела да организира сватбата на сестра ми и иска всичко да е перфектно — обясни Уил. — Вкъщи е… доста напрегнато напоследък.
— Кога е сватбата?
— На девети август. Сестра ми държи церемонията да е у дома, а това още повече усложнява ситуацията. И изнервя мама.