— Що за човек е сестра ти? — усмихна се Рони.
— Страхотна е! Живее в Ню Йорк. Свободен дух. Прилича на една друга по-голяма сестра, която имам честта да познавам.
Думите му явно я зарадваха. Разхождаха се по плажа, слънцето залязваше и си личеше, че Рони се чувства по-спокойна. Хванаха и пуснаха обратно във водата още три риби, после обядваха на открито в Уилмингтън. От ресторанта река Кейп Фиър се виждаше като на длан. Уил посочи останките от бойния кораб „Норт Карълайна“, сражавал се през Втората световна война. Докато Рони го изучаваше внимателно, той си мислеше колко лесно се разбират с нея. За разлика от другите му познати момичета тя не играеше глупави игрички и казваше, каквото мисли. Свежото й чувство за хумор му допадаше, дори когато бе насочено срещу него. Всъщност всичко у нея му харесваше.
Когато наближиха къщата й, Рони изтича напред да нагледа гнездото на костенурките, скътано в подножието на дюната. Спря пред клетката от телена мрежа, забита дълбоко в земята. Когато Уил приближи, тя го изгледа колебливо.
— Това ще ги опази ли от миещата мечка?
— Така твърдят.
Рони я разгледа изпитателно.
— А как излизат костенурките? Не могат да се промъкнат през дупките, нали?
Уил поклати глава.
— Доброволци от аквариума махат клетката, когато дойде време костенурките да се излюпят.
— Как разбират, че е дошло време?
— Учените са установили, че яйцата се излюпват след около шестдесет дни. Зависи обаче от времето. Колкото по-горещо е лятото, толкова по-бързо се развиват. Да не забравяме, че това не е единственото гнездо край брега. Не е и първото. Появяват ли се на бял свят костенурките в първото, останалите се излюпват след около седмица.
— Виждал ли си как става?
— Четири пъти — кимна Уил.
— И как е?
— Всъщност настъпва голям хаос. Наближи ли моментът, махаме клетката, прокопаваме плитък ров от гнездото към водата. Трябва да е достатъчно дълбок, та костенурките да не се отклонят. Първо се раздвижват едно-две яйца и сякаш дават сигнал. Преди да се усетиш, гнездото заприличва на разбунен кошер. Костенурките се катерят една върху друга, измъкват се от дупката и се втурват в индийска нишка към водата. Удивителна гледка!
Усети, че Рони се опитва да си представи живо картината. После забеляза, че баща й се появи на задната веранда. Тя му помаха.
Уил посочи къщата.
— Това е баща ти, нали? — попита той.
— Да.
— Не искаш ли да ме представиш?
— Не.
— Обещавам да се държа както подобава.
— Звучи обнадеждаващо.
— Защо тогава не ни запознаеш?
— Защото и ти не си ме запознал в твоите родители.
— Че защо ти е да ги познаваш?
— Именно! — отвърна Рони.
— Не съм убеден, че схващам.
— Но твърдиш, че си чел Толстой?
Уил съвсем се обърка. Рони закрачи бавно към брега. Той я настигна с няколко широки крачки.
— Не си много лесна за разгадаване.
— И?
— Нищо. Просто го отбелязвам за протокола.
Тя се усмихна замислено и се взря към хоризонта. В далечината към пристанището плаваше риболовен кораб.
— Искам да съм тук, когато настъпи моментът.
— Кой момент?
— Да се излюпят костенурките. За какво помисли, че говоря?
Уил поклати глава.
— А, пак на тази тема се връщаме значи. Е, добре. Кога се връщаш в Ню Йорк?
— В края на август.
— Има шанс. Ще се молим за дълго и горещо лято.
— Началото е многообещаващо. Вир-вода съм.
— Защото носиш черно. И джинси.
— Не знаех, че цял ден ще съм навън.
— Иначе щеше да си сложиш бански, нали?
— Не мисля — отвърна Рони.
— Не обичаш да носиш бански?
— Разбира се, че обичам.
— Ала не покрай мен.
Рони отметна глава.
— Просто не днес.
— Ами ако обещая да те заведа пак за риба?
— Не става.
— На лов за патици?
Рони се закова на място.
— Кажи ми, че не убиваш патици — каза неодобрително.
Уил не отговори.
— Сладки пухкави създания, полетели към езерцето си, които не причиняват зло никому? И ти ги прострелваш в небето?
Уил се замисли.
— Само през зимата.
— Когато бях малка, любимата ми плюшена играчка беше пате. Имах тапети с патенца. И хамстер на име Дъфи. Обожавам патенца.
— И аз — съгласи се Уил.
Тя не си направи труда да прикрие скептицизма си. Той започна да брои на пръсти:
— Обожавам ги пържени, печени, варени, със сладко-кисел сос…
Рони го бутна. Уил се олюля.
— Ужасно!
— Забавно!
— Ама че подлец!
— Само понякога — отвърна Уил и махна към къщата. — Ако не ти се прибира, защо не дойдеш с мен?
— Къде? Да ми покажеш още начини как се убиват животинки?
— Ще играя волейбол. Искам да дойдеш. Ще бъде по-весело.