Баща й се поколеба, стараейки се да намери точните думи, но не откри как да смекчи истината.
— Не можеш да се върнеш в Ню Йорк. Поне докато не се явиш в съда следващата седмица. Собственичката на магазина възнамерява да повдигне обвинение.
Рони седна върху дюната по-скоро уплашена, отколкото гневна при мисълта за случващото се вкъщи. Измина час, откакто разбра какво е казал полицай Пийт, и оттогава не бе мръднала от тук. Знаеше, че вътре баща й разговаря по телефона с майка й, и ярко си представяше как реагира тя. Единственото предимство да е тук…
Ако не броеше Уил…
Рони поклати глава, чудейки се защо, за бога, продължава да мисли за него. Всичко беше приключило. Ако въобще е започвало, разбира се. С какво го беше заинтригувала? Излизал е дълго с Ашли, което означава, че харесва момичета като нея. А Рони бе твърдо убедена, че хората не се променят. Вкусовете им си остават същите, макар да не си дават сметка защо. А тя не приличаше никак на Ашли.
Тук спор нямаше. Защото ако беше като Ашли, щеше да се хвърли в океана и да заплува към хоризонта, докато елиминира всякаква надежда за спасение. Дали да не помисли по-сериозно над този вариант?
Все пак друго я тревожеше повече. Майка й. Която несъмнено вече е разбрала за ареста. Рони потръпна. Ким сигурно крещеше в слушалката, не, виеше. Щом приключеше разговорът, щеше да се обади на сестра си или на майка си да ги осведоми за новата простъпка на Рони. Обикновено пресъздаваше подробностите (без да спестява и най-дребната) толкова преувеличено, че Рони излизаше по-черна от самия дявол. Майка й винаги пренебрегваше нюансите. В този случай най-същественият нюанс бе, че Рони не го е направила!
Ала имаше ли значение това? Не, естествено. Усещаше гнева на майка си и стомахът я присвиваше. Може би не беше чак толкова зле, че днес нямаше да отпътува за вкъщи.
Чу стъпките на баща си. Когато погледна през рамо, той се поколеба, сякаш се опитваше да прецени дали дъщеря му иска да остане сама. Накрая предпазливо седна до нея. Не каза нищо. Взря се в риболовния кораб, закотвен на хоризонта.
— Ядоса ли се много?
Вече знаеше отговора, но не се сдържа да попита.
— Малко — призна баща й.
— Само малко?
— Е, нещо като Годзила в кухнята.
Рони затвори очи и си представи сцената.
— Каза ли й какво стана в действителност?
— Разбира се. И я уверих, че ти вярвам — той я прегърна през рамо. — Ще се успокои. Винаги е така.
Рони кимна. Усещаше как баща й я изучава с поглед в тишината.
— Съжалявам, че не можеш да си тръгнеш днес — каза той с мек, извинителен тон. — Разбирам колко ти е неприятно.
— Не ми е неприятно — автоматично възрази тя. Изненадващо почувства, че колкото и да се мъчи да се убеди в противното, всъщност казва истината. — Просто ми е чуждо.
Баща й се усмихна отнесено.
— Ако това те успокоява — когато бях малък, на мен също ми беше чуждо тук. Мечтаех да замина за Ню Йорк. Странно, ала след като най-сетне избягах, усетих колко много ми липсва това място. Незнайно защо океанът сякаш ме зове.
Рони го погледна.
— Какво ще стане с мен? Обясни ли ти нещо повече полицай Пийт?
— Не. Само че собственичката държи да повдигне обвинение, понеже вещите са ценни и напоследък често си пати от крадци.
— Но аз не съм го направила! — извика Рони.
— Знам — отвърна баща й. — Ще оправим бъркотията. Като начало ще намерим добър адвокат.
— Скъпо ли вземат адвокатите?
— Добрите — да.
— Можеш ли да си го позволиш?
— Не се безпокой. Ще измисля нещо — Стив замълча. — Може ли да те попитам нещо? С какво разгневи толкова Блейз? Не ми каза.
Ако беше майка й, навярно нямаше да отговори. Преди няколко дни не би отговорила и на баща си. Сега обаче не виждаше защо да не му обясни.
— Има си един странен приятел, тръпки ме побиват от него… Реши, че искам да й го отнема. Или нещо подобно.
— Какво имаш предвид под странен?
Рони замълча. На плажа запристигаха първите семейства, понесли хавлии и плажни топки.
— Видях го снощи — тихо отрони тя и посочи към брега. — Стоеше ей там, докато разговаряхме с Уил.
Баща й не скри безпокойството си.
— Но не приближи?
Рони поклати глава.
— Не. Но нещо… не е наред у него. Маркъс…
— Може би трябва да ги избягваш. Имам предвид Блейз и Маркъс.
— Не се тревожи. Не мисля да разговарям повече с тях.
— Искаш ли да се обадя на Пийт? Знам, че първата ви среща не протече гладко…
Рони поклати глава.
— Не още. И ако щеш вярвай, но не се сърдя на Пийт. Той просто си вършеше работата. Освен това се държа тактично. Май му дожаля за мен.
— Каза ми, че ти вярва. Затова е разговарял със собственичката.