Рони се усмихна. Колко хубаво бе да споделя така с баща си! За миг си помисли колко различен щеше да бъде животът й, ако той не беше си тръгнал. Поколеба се, взе шепа пясък и го остави да изтече през пръстите й.
— Защо ни напусна, татко? — попита тя. — Достатъчно голяма съм да разбера истината. Нали?
Баща й протегна напред крака, опитваше се явно да спечели време. Изглежда се колебаеше колко да сподели и откъде да започне. Накрая подхвана от очевидното.
— Когато спрях да преподавам в „Джулиард“, концертите се заредиха един след друг. Знаеш колко мечтаех да стана известен изпълнител, нали? Както и да е… трябваше да обмисля по-сериозно решението си. Но не го направих. Не предполагах колко трудно ще е за майка ти. В крайна сметка… се отчуждихме.
Рони не откъсваше поглед от него, стараейки се да чете между редовете.
— Появил се е друг човек, нали? — попита тя с равен тон.
Баща й не отговори. Само сведе очи. Рони усети как в гърлото й засяда буца.
Когато най-сетне проговори, гласът му звучеше изморено:
— Знам, че трябваше да положа повече усилия да спася семейството си, и съжалявам. Повече, отколкото можеш да си представиш. Но искам да запомниш нещо. Никога не съм спирал да вярвам в майка ти, никога не съм спирал да вярвам в силата на нашата любов. Въпреки че в крайна сметка не се получи така, както с теб бихме желали, сега гледам теб и Джона и си казвам какво щастие е, че имам такива деца. Животът ми е пълен с грешки, но вие двамата сте най-прекрасното нещо в него.
Когато той замълча, Рони гребна още една шепа пясък и го пропусна между пръстите се. Отново я налегна умора.
— Какво ще правя?
— Имаш предвид днес?
Усети как нежно полага длан върху гърба й.
— Мисля, че първо трябва да го откриеш и да си поговорите.
— Кого?
— Уил — отвърна баща й. — Помниш ли как вчера минахте край къщата? А аз бях на верандата? Гледах ви и си мислех колко естествено изглеждате един до друг.
— Но ти дори не го познаваш — възрази Рони с тон, в който се примесваха изненада и почуда.
— Така е — усмихна се нежно баща й. — Но познавам теб. И вчера ти беше щастлива.
— Ами ако не поиска да разговаря с мен?
— Ще поиска.
— Откъде знаеш?
— Защото съм наблюдателен. Той също изглеждаше щастлив.
Рони стоеше пред „Блекли Блейкс“ и в ума й се въртеше само едно: „Не искам да го направя“. Не смееше да го погледне в очите, макар донякъде всъщност да й се искаше. А и разбираше, че няма друг избор. Знаеше, че не е постъпила честно и че той заслужава да разбере какво й е казала Ашли. Нали все пак беше чакал четири часа пред къщата й?
Освен това баща й беше прав. С Уил й беше забавно, или поне толкова забавно, колкото изобщо можеше да е тук. У него имаше нещо, което го отличаваше от всичките й познати момчета. Не защото играеше волейбол и тялото му беше атлетично, дори не защото бе по-умен, отколкото показваше. Той не се страхуваше от нея. Твърде много младежи се държаха безхарактерно, въобразявайки си, че най-важното е да си мил. И това беше важно, но не ако момчето си мислеше, че да си мил и да си безгръбначен е едно и също. Хареса й, че я заведе за риба, въпреки че не беше проявила особен ентусиазъм. По този начин Уил сякаш й казваше: „Ето това съм аз, това ми харесва и сега искам да споделя преживяването точно с теб и с никого другиго“. Твърде често се случваше някое момче да я покани на среща, но да няма представа нито какво да правят, нито къде да я заведе, принуждавайки я сама да измисли. Нехайно и безотговорно! Уил не беше такъв и това й допадаше.
Което, разбира се, означаваше, че трябва да изглади недоразумението. Окуражи се мислено да не се разколебава, ако той е ядосан, и влезе в сервиза. В нишата Скот и Уил се трудеха под повдигната кола. Скот каза нещо на Уил, той се обърна и я видя, но не се усмихна. Избърса ръцете си в памучна кърпа и тръгна към нея.
Спря на няколко крачки с непроницаемо изражение.
— Какво искаш?
Неприятно начало, но не и неочаквано.
— Беше прав — каза Рони. — Вчера си тръгнах, понеже Ашли подметна, че съм просто последното ти завоевание. Намекна, че не съм и първото, че денят, който прекарахме заедно, и местата, където ме заведе, са трикове, които прилагаш с всяко ново момиче.
Той не отлепяше поглед от нея.
— Излъгала те е.
— Знам.
— Тогава защо ме остави да стоя навън часове наред? И защо не ми каза нищо вчера?
Рони отметна кичур коса, опитвайки се да прикрие обзелия я срам.
— Бях объркана и ядосана. И смятах да ти кажа, но ти си тръгна и не успях.
— Твърдиш, че аз съм виновен?
— Не, нищо подобно. Просто имам проблеми, с които ти нямаш нищо общо. Напоследък… ми е трудно.