„Добре — призна си мислено Рони, — не ми е мястото тук и това, че навярно всички новодошли се чувстват така, никак не ме успокоява“. Все едно беше кацнала на Марс.
— Да ти донеса ли нещо за пиене, докато ме чакаш?
— Ммм, не, няма нужда. Благодаря — отказа Рони, стараейки се да не зяпа учудено наоколо.
— Искаш ли първо да те разведа из къщата?
— Не, благодаря.
Някъде отпред и малко встрани долетя глас:
— Уил? Ти си ли?
Рони се обърна и видя привлекателна жена на около петдесет в скъп ленен костюм, стиснала списание за сватбени тържества.
— Здрасти, мамо — поздрави Уил и хвърли ключовете за пикапа в купата върху ниската масичка до вратата, където стоеше и ваза със свежи лилии. — Да ти представя Рони. Рони, това е майка ми — Сюзън.
— Привет, Рони — хладно поздрави Сюзън.
Макар да се опита да го прикрие, Рони долови, че Сюзън не се зарадва на неочакваната гостенка на Уил. Недоволството й, отбеляза Рони, бе предизвикано не толкова от неочакваността на посещението, колкото от самата гостенка. По-точно — от нея.
Но Уил очевидно не долови напрежението. Рони реши, че сигурно само жените имат сетива за подобни неща, понеже Уил продължи да бъбри необезпокоявано с майка си.
— Тук ли е татко? — попита той.
— Май е в кабинета си.
— Трябва да поговоря с него, преди да тръгна.
Сюзън прехвърли списанието в другата си ръка.
— Ще излизаш ли?
— Ще вечерям у Рони.
— О! Чудесно.
— Това ще ти хареса — Рони е вегетарианка.
— О! — възкликна Сюзън отново и изгледа изпитателно Рони. — Наистина ли?
На Рони й се прииска да надене шапка-невидимка.
— Да — отвърна тя.
— Интересно — каза Сюзън.
За разлика от Уил, Рони усети, че майка му всъщност изобщо не е заинтригувана.
— Е, качвам се горе за малко. Връщам се веднага.
На Рони й се дощя да му извика да побърза, но се въздържа.
— Добре — съгласи се вместо това.
Уил се заизкачва енергично по стълбището. В последвалото мълчание Рони осъзна ясно как, макар да нямаха нищо общо, с майка му ги свързва споделеното неудоволствие, че са останали сами.
Прищя й се да удуши Уил. Можеше поне да я предупреди.
— Значи — изкриви устни в престорена усмивка Сюзън — ти си момичето, зад чиято къща има гнездо на костенурка.
— Да.
Сюзън кимна, явно изчерпала общите теми, и на Рони се наложи да наруши мълчанието. Тя махна към фоайето.
— Имате прекрасен дом.
— Благодаря.
Не знаеше как да продължи. Настана напрегнато мълчание. Чудеше се какво ли ще последва, когато за щастие в залата влезе мъж на около шестдесет, облечен небрежно в дочен панталон и поло блуза.
— Стори ми се, че имаме гости — каза той и приближи към тях с ведра приятелска усмивка. — Аз съм Том, тоест — бащата на Уил, а ти си Рони, нали?
— Приятно ми е да се запознаем — отвърна тя.
— И аз се радвам най-сетне да видя момичето, което напоследък не слиза от устата на Уил.
Сюзън прочисти гърло.
— Уил ще вечеря със семейството на Рони.
Том се обърна към Рони.
— Надявам се, че не сте приготвили нещо екзотично. Момчето се изхранва с пици и бургери.
— Рони е вегетарианка — обяви Сюзън.
Рони отбеляза мислено, че думите прозвучаха като обвинение. Или грешеше? Не беше сигурна. Уил наистина трябваше да я предупреди какво я очаква. Поне щеше да е подготвена предварително. Том обаче — също като Уил — сякаш не забеляза тона на Сюзън.
— Нима? Чудесно! Поне една вечер ще се нахрани здравословно — Том се позамисли. — Знам, че чакаш Уил, но ако ми отделиш минутка, ще ти покажа нещо.
— Убедена съм, че твоят самолет не я интересува, Том — възрази Сюзън.
— Не знам. Може и да й хареса — отвърна той и се обърна към Рони. — Падаш ли си по самолети?
„Естествено — помисли си Рони, — защо пък да нямат самолет? Да прибавим и това към цялата каша, забъркана от Уил“. Закани се да го убие веднага щом се измъкнат оттук. Ала сега нямаше избор.
— Да — отвърна. — Харесвам самолети.
Рони вече си представяше някой „Лиърджет“ или „Гълфстрийм“ в частен хангар в далечния край на имението. Въображението й обаче рисуваше картината някак смътно, понеже беше виждала частни самолети само на снимка. Ала изобщо не очакваше да види това — по-възрастен от баща й мъж да управлява съсредоточено с дистанционно самолет играчка.
Самолетчето прелетя с вой над дърветата и се сниши опасно близо над водата.
— Открай време мечтая да си купя и най-сетне се предадох. Всъщност този ми е вторият. Първият се удави.
— Лошо — съчувствено вметна Рони.
— Да, но си взех поука и вече чета инструкциите.
— Защо падна?