— Свърши му горивото — Том я погледна. — Искаш ли да опиташ?
— По-скоро не — отклони предложението Рони. — Не ме бива с такива неща.
— Не е трудно — успокои я Том. — Този е за начинаещи. Направен е за идиоти. Е, и предишният беше като него. Какъв е изводът тогава?
— Че е трябвало да прочетеш инструкциите?
— Правилно.
Нещо в тона му й напомни досущ на Уил.
— Говорихте ли за сватбата със Сюзън? — попита Том.
Рони поклати глава.
— Не. Но Уил ми спомена.
— Днес два часа обикаляхме из цветарския магазин и разглеждахме букети. Разглеждала ли си някога два часа букети?
— Не.
— Смятай се за щастливка.
Рони се разсмя. Почувства облекчение, че е тук с него. Точно тогава иззад нея изникна Уил — изкъпан и облечен спретнато в поло блуза и панталони.
— Не се сърди на баща ми. Понякога забравя, че вече не е дете — каза Уил.
— Поне съм честен. А ти въобще не побърза да се прибереш да помагаш.
— Тренирах волейбол.
— Аха, несъмнено това е причината. И да те попитам — защо не спомена, че Рони е толкова красива?
Тя се усмихна доволно, но Уил се намръщи.
— Татко…
— Вярно е — уточни Том бързо. — Не се смущавай.
Той се увери, че самолетът лети в правилната посока, и се обърна към Рони.
— Много е притеснителен. Беше най-срамежливото дете на света. Доближеше ли се до хубаво момиче, веднага се изчервяваше.
Уил клатеше невярващо глава.
— Точно пред нея ли намери да го кажеш?
— Нещо лошо ли съм сторил? — погледна Том към Рони. — Притеснявам ли те?
— Никак.
— Виждаш ли? — Том потупа Уил по гърдите, сякаш да докаже правотата си. — Не я смущавам.
— Много благодаря — сбърчи лице Уил.
— Затова са бащите. Хей, искаш ли да подкараш тази машинка?
— Нямам време. С Рони трябва да тръгваме. Ще вечеряме у тях.
— Слушай. Дори да ти сервират патладжан с тофу, искам да изядеш всичко и да похвалиш домакините за ястието — предупреди Том.
— Сигурно ще хапнем спагети — ухили се Рони.
— Така ли? — разочарова се Том. — Тях ги яде.
— Какво? Гладен ли искаш да остана?
— Новите преживявания винаги са полезни. Как беше днес в сервиза?
— За това исках да поговорим. Джей каза, че има проблем с компютъра или софтуера. Всичко се принтира по два пъти.
— Навсякъде?
— Не знам.
Том въздъхна.
— Трябва да проверя значи. Разбира се, ако успея да приземя самолета. А вие двамата си прекарайте приятно.
След няколко минути, когато влязоха в пикапа, Уил размаха ключовете.
— Съжалявам. Баща ми понякога се държи безумно.
— Напротив, хареса ми.
— И между другото, не бях толкова срамежлив. Никога не съм се изчервявал.
— Естествено.
— Говоря сериозно. Винаги съм запазвал хладнокръвие.
— Убедена съм — каза Рони и го потупа по коляното. — Но слушай. За тази вечер. Моето семейство спазва една странна традиция.
— Лъжеш! — извика Уил. — Цяла нощ лъжеш и вече ми писна!
— Как се осмеляваш! — изкрещя в отговор Рони. — Ти лъжеш!
Отдавна бяха разчистили масата след вечерята — баща й сервира спагети със сос „Маринара“, както бе предположила, а Уил омете чинията си до дъно. Сега седяха край кухненската маса, криеха картите си и играеха покер на надлъгване. Уил имаше осмица купа, Стив — тройка купа, а Джона — деветка пика. Пред всекиго лежеше купчинка монети, а купата в средата на масата бе препълнена до ръба.
— И двамата лъжете — заяви Джона. — Не знаете какво е истина.
Уил изгледа Джона и се протегна към своята купчина монети.
— Четири петачета ще докажат, че си на погрешен път.
Баща й заклати глава.
— Лош ход, младежо. Всичко свърши. Вдигам мизата на петдесет цента.
— Плащам! — извика Рони, ала Джона и Уил незабавно последваха примера й.
И четиримата застинаха, огледаха се и накрая свалиха картите. Рони веднага разбра, че Джона печели. Отново.
— Всички сте лъжци! — възкликна момчето. Печалбата му беше двойно по-голяма от техните.
Рони проследи с поглед как брат й придърпва поредната купчина монети към себе си и мислено отбеляза, че поне засега вечерта вървеше гладко. Не знаеше какво да очаква, понеже за пръв път запознаваше момче с баща си. Дали ще се старае да им осигури пространство, криейки се в кухнята? Или ще се стреми на всяка цена да се сприятели с Уил? Дали ще изтърси нещо смущаващо? По пътя към вкъщи вече обмисляше спасителни варианти, които да използва веднага след вечерята.
Когато влязоха обаче, мрачните прогнози се стопиха. Като начало — къщата беше разтребена старателно, Джона очевидно бе инструктиран да не досажда и да не разпитва Уил като следовател, а баща й го посрещна със семпло ръкуване и топло: „Приятно ми е да се запознаем“. Уил спазваше всички правила на южняшката етикеция и съвестно отговаряше: „Да, сър“, „Не, сър“. Разговорът вървеше гладко. Баща й попита Уил за работата му в гаража и аквариума, а Джона дори постави салфетка върху коленете си. И най-важното — Стив не я постави в неудобно положение. Макар да спомена, че е преподавал в „Джулиард“, не разказа как я е учил да свири на пиано, как са композирали заедно, как е свирила в „Карнеги Хол“ или как допреди няколко дни са били съвсем отчуждени. Когато след вечеря Джона помоли за бисквитки, Рони и баща й избухнаха в смях, а Уил ги изгледа изненадано. После всички заедно разчистиха масата, Джона предложи да поиграят покер на надлъгване, а Уил ентусиазирано прие.