— Да не би да намекваш, че съм бледа? — намръщи се Рони.
— Не — поклати глава Уил. — Не го наричам така. Казвам му жълтеникаво.
— Колко мило! Започвам да се чудя какво намирах у теб.
— Намирах?
— Да, и ако продължаваш да ме описваш с думи като „жълтеникава“, не мисля, че имаме бъдеще.
Той я измери с поглед.
— Ако направя две салта? Ще ми простиш ли?
— Само ако се гмурнеш съвършено. Но ако след салтата се пльоснеш като чувал с картофи във водата, ще се престоря на впечатлена. Стига да не ме намокриш.
Той вдигна вежди, отстъпи назад, после подскочи нагоре. Тялото му полетя във въздуха, завъртя се два пъти и потъна във водата с изопнати ръце почти без да вдига пръски.
„Е — помисли си тя, — това беше впечатляващо, макар и не напълно изненадващо, като се има предвид колко елегантно се придвижва и по волейболното игрище“. Уил изплува до ръба на дюшека, очевидно доволен от себе си.
— Добре беше — каза Рони.
— Само добре?
— Оценявам го на четири и половина.
— От пет?
— От десет — уточни тя.
— Заслужавам поне осем!
— Е, ти си мислиш така. Затова аз съм съдията.
— Имам ли право да обжалвам? — попита той и се протегна към ръба на дюшека.
— Не. Оценката е окончателна и официална.
— Ами ако съм недоволен?
— Тогава следващия път ще размислиш дали да ме описваш като „жълтеникава“.
Уил се засмя и се надигна върху дюшека. Рони се вкопчи от другата страна.
— Хей, спри… — предупреди го тя.
— Имаш предвид… това? — попита той и наклони още по-силно дюшека.
— Казах ти, че не искам да се мокря — изпищя Рони.
— А аз искам да плуваш с мен!
Без предупреждение я хвана за ръката и я дръпна. Тя цопна с крясък във водата. Когато изплува да си поеме въздух, Уил се опита да я целуне, но тя се отдръпна.
— Не! — извика и се усмихна от приятния допир на хладната вода и копринената му кожа. — Не ти прощавам!
Отблъсна го шеговито и забеляза, че Сюзън ги наблюдава от верандата. По лицето й категорично не беше изписано доволство.
По-късно следобед се запътиха към плажа да проверят гнездото на костенурката. Пътьом се отбиха да си купят сладолед. Рони крачеше до Уил, ближеше мълниеносно топящия се във фунийката сладолед и си мислеше колко удивително е, че едва вчера се бяха целунали за пръв път. Ако снощи прекараха почти прекрасно, днес беше още по-добре. Харесваше й колко лесно преминават от сериозното към веселото, как я взема на подбив и умее да приема шегите.
Събори я обаче в басейна и затова се налагаше да бъде бдителна. Нищо сложно, понеже не беше подготвен. Когато Уил вдигна фунийката към устните си, тя я бутна рязко и по лицето му се размаза сладолед. Рони изхихика и отскочи зад ъгъла… право в ръцете на Маркъс.
До него бяха Блейз, Теди и Ланс.
— Каква приятна изненада — проточи Маркъс и я стисна по-здраво.
— Пусни ме! — викна Рони и се отврати от издайническия ужас в гласа си.
— Пусни я — повтори Уил иззад гърба й с равен тон. И много сериозен. — Веднага.
Маркъс очевидно се забавляваше.
— Внимавай къде ходиш, Рони! — предупреди той.
— Веднага! — настоя Уил ядосано.
— Спокойно, богаташче. Тя се блъсна в мен. Просто я хванах да не падне. Между другото, как е Скот? Играе ли си с фойерверки напоследък?
Рони изненадано забеляза как Уил застива. Маркъс се обърна ухилено към нея. Стисна я още по-силно и след това я пусна. Тя отстъпи бързо назад, а Блейз запали едно огнено кълбо с нехайно изражение.
— Радвам се, че те спасих от падане — заяви Маркъс. — Няма да ти е приятно да се появиш в съда във вторник цялата в синини, нали? Освен за крадла съдията може да те вземе и за побойничка.
Рони проследи безмълвно с поглед как Маркъс се обърна гърбом и си тръгна. Блейз му подхвърли огненото кълбо, той го улови небрежно и й го върна.
Седнал върху дюната пред къщата й, Уил слушаше мълчаливо разказа за всичко, което се бе случило, откакто беше пристигнала тук. Когато приключи, тя сключи ръце в скута си.
— Това е. А за кражбата в Ню Йорк… не знам защо взех онова нещо. Не ми трябваше. Приятелите ми го правеха, реших да опитам и аз. Признах си пред съдията, защото разбирах, че съм постъпила лошо и не възнамерявах да го повтарям. И не съм го правила повече — нито там, нито тук. Но ако не оттеглят обвиненията или Блейз не си признае, ме чакат много неприятности — и тук, и у дома в Ню Йорк. Звучи налудничаво и сигурно не ми вярваш, но се кълна, че не лъжа.
Той прислони ръцете й с длани.
— Вярвам ти. А колкото до Маркъс — нищо не ме изненадва. От малък е луд. Със сестра ми бяха съученици. Разказа ми как веднъж учителката открила мъртъв плъх в чекмеджето си. Всички знаели кой е виновникът, дори директорът, но нямало как да го докажат. Той продължава с номерата си, само дето сега Теди и Ланс му вършат мръсната работа. Доста страшни истории се носят за него. Но Галадриел… тя беше прекрасно момиче. Познаваме се от деца. Не знам какво й става напоследък. Родителите й се разведоха. Разказаха ми, че го понесла много тежко. Не разбирам какво намира у Маркъс обаче и защо е решила да си съсипе живота. Жал ми е за нея, но с теб е постъпила наистина несправедливо.