— Нима няколко рачета могат да уплашат човек, който храни тюлените със слузеста риба?
Уил насочи фенера надолу и лъчът освети щуращите се по пясъка дребни създания.
Рони се заозърта стреснато да не би някой рак да се стрелне край крака й.
— Първо, рачетата не са няколко, а стотици. Второ, ако знаех, че по плажа е толкова оживено нощем, щях да оставя теб да спиш край гнездото на костенурката. Малко съм сърдита, задето си ме държал в неведение. И трето, макар да работя в аквариума, не обичам по краката ми да лазят раци.
Уил с всички сили се постара да остане сериозен. Безуспешно. Рони вдигна очи и забеляза изражението му.
— Спри да се подхилкваш. Не е смешно.
— Напротив… Наоколо има двайсетина хлапета с родителите си. Правят същото като нас.
— Не е мой проблем, ако родителите им нямат капчица здрав разум.
— Искаш ли да си вървим?
— Не, добре съм — отвърна Рони. — Вече ме примами в разгара на нашествието. Примирих се.
— Нали не си забравила колко често се разхождахме по плажа напоследък?
— Не съм. И отново ти благодаря, че този път взе фенерче и ми съсипа спомените.
— Добре — рече Уил и изгаси фенера.
Рони заби нокти в дланта му.
— Какво правиш? Включи го!
— Ясно даде да се разбере, че светлината не ти допада.
— Но в тъмното не ги виждам!
— Точно така.
— Тоест — сега навярно обсаждат краката ми. Включи фенера! — примоли се тя.
Уил я послуша. Закрачиха отново по плажа.
— Някой ден ще те разгадая — усмихна се той.
— Не мисля. Ако още не си успял, сигурно не е по силите ти.
— Може би — съгласи се Уил и я прегърна. — Още не си ми казала дали ще дойдеш на сватбата на сестра ми.
— Защото още не съм решила.
— Искам да те запозная с Мегън. Тя е чудесна.
— Не се притеснявам от сестра ти. Струва ми се, че на майка ти няма да й е приятно.
— Е, и? Не се жени тя. Сестра ми иска да дойдеш.
— Разказал си й за мен?
— Разбира се.
— Какво й каза?
— Истината.
— Че ме смяташ за жълтеникава?
— Още ли го помниш? — присви очи Уил.
— Не. Изтрила съм го от паметта си.
— Добре де, да се върнем на въпроса ти — изсумтя Уил. — Не казах, че си жълтеникава. Казах, че беше жълтеникава.
Рони го смушка в ребрата, а той се престори, че моли за милост.
— Шегувам се, шегувам се… Никога не бих изтърсил такова нещо.
— Какво тогава й каза?
— Истината — повтори Уил. — Че си умна, забавна, красива.
— Е, значи всичко е наред.
— Няма ли да споменеш, че ме обичаш?
— Не съм сигурна, че мога да обичам толкова претенциозен мъж — подразни го тя, после уви ръце около него. — Приеми забележката като отмъщение, задето ме доведе при раците. Обичам те, разбира се.
Целунаха се и продължиха нататък. Бяха почти до кея и тъкмо се канеха да се връщат, когато забелязаха Скот, Ашли и Кейси. Вървяха право срещу тях. Уил усети как тялото на Рони се стегна, когато Скот тръгна към тях.
— Ето те, човече! — извика той и спря. — Цяла нощ ти пиша съобщения.
Уил прегърна по-здраво Рони.
— Съжалявам. Оставих си телефона у Рони. Какво има?
Забеляза как в далечината Ашли се взира в Рони.
— Обадиха ми се пет отбора, които ще участват в турнира. Искат да потренират на местна почва. Всички са добри и искат да се подготвят да срещнат Ландри и Тайсън. Ще спят на палатки. Ще организираме общи тренировки, мачове. За всички ще е полезно, понеже играем в различни стилове.
— Кога пристигат?
— Щом сме готови. Говорехме за тази седмица.
— Колко ще останат?
— Не знам. Три-четири дни. Почти до турнира. Знам, че си ангажиран с организирането на сватбата и прочее, но все някак ще го вместим в програмата.
За кой ли път Уил си помисли, че миговете му с Рони изтичат.
— Три-четири дни?
— Хайде, човече! — намръщи се Скот. — Така ще влезем във форма!
— Не мислиш ли, че вече сме във форма?
— Какво ти става? Знаеш колко треньори от Западния бряг ще дойдат на турнира — Скот насочи показалец към Уил. — Ти ще влезеш в колежа и без волейболна стипендия, но аз — не. А това е единственият шанс да ме видят как играя.
Уил се поколеба.
— Нека помисля.
— Да помислиш?
— Първо трябва да говоря с татко. Не мога да отсъствам от работа четири дни без разрешение. Ти също.
Скот хвърли поглед към Рони.
— Сигурен ли си, че работата е проблемът?
Уил долови предизвикателството, но в момента не му се спореше със Скот. Приятелят му явно също поразмисли и додаде помирително:
— Добре де. Говори с баща си. Както решиш. Дано намериш начин да ни включиш в програмата си.
След това си тръгна, без да се обръща назад. Уил се поколеба, после поведе Рони обратно към дома й. Когато се отдалечиха достатъчно, тя го прегърна през кръста и попита: