— Става дума за турнира, за който ми разказа, нали?
Уил кимна.
— Следващата седмица. В деня след сватбата на сестра ми.
— В неделя?
— Двудневен е, но в събота играят жените.
Рони се замисли.
— На Скот му трябва волейболна стипендия, за да отиде в колеж?
— Определено ще му помогне.
Тя го спря.
— Тогава постарай се да намериш време за тренировъчните мачове. Подгответе се както трябва. Той ти е приятел. Все ще остане време да се виждаме. Дори да е само нощем край гнездото. Аз мога да работя и недоспала.
Уил я слушаше и си мислеше единствено колко е прекрасна и колко много ще му липсва.
— Какво ще стане с нас, Рони? След лятото? — взря се изпитателно в очите й той.
— Ти ще заминеш за колежа — отговори тя и сведе поглед. — А аз ще се върна в Ню Йорк.
Той улови погледа й.
— Знаеш какво имам предвид.
— Да. Разбирам отлично какво имаш предвид. Но не знам какво очакваш да ти отговоря. Не знам какво бихме могли да кажем…
— Например — искам да продължава така.
Морскозелените й очи проблеснаха извинително.
— Искам да продължава така — нежно повтори тя.
Уил мечтаеше да чуе точно това и тя очевидно говореше искрено. Той обаче разбра какво е усетила преди него — че думите, дори и верни, не могат нито да променят неизбежното, нито да го окуражат.
— Ще идвам в Ню Йорк — обеща той.
— Надявам се.
— И искам ти да идваш в Тенеси.
— Предполагам, че ще преглътна още едно пътуване на юг, стига да си струва.
Той се усмихна. Поеха отново по брега.
— Виж какво. Ще помогна на Скот да се подготви за турнира, ако се съгласиш да дойдеш на сватбата на сестра ми.
— С други думи, ще направиш онова, което и без това трябва да направиш, а в замяна получаваш желаното.
Не би го формулирал така. Но донякъде беше права.
— Да — отвърна Уил. — Нещо такова.
— Друго? Понеже явно много те бива да се пазариш.
— Щом питаш — да. Искам да се опиташ да вразумиш Блейз.
— Вече говорих с нея.
— Знам, но преди шест седмици. Нали? Виждала ни е заедно и вече знае, че не се интересуваш от Маркъс. Разполагала е с достатъчно време да размисли.
— Няма да каже истината — възрази Рони. — За да не се забърка в неприятности.
— Че в какво ще я обвинят? Не искам ти да си навличаш неприятности заради нещо, което не си направила. Собственичката на магазина не желае да повярва, прокурорът — също. Блейз е единственият шанс да се измъкнеш.
— Няма да стане — настоя Рони.
— Може би. Но си струва да опиташ. Познавам я отдавна. Преди не беше такава. Сигурно дълбоко в себе си усеща, че е сгрешила, и трябва някой да я подтикне да поправи стореното.
Рони не се съгласи, но и не възрази. Двамата закрачиха мълчаливо към къщата. Когато наближиха, Уил забеляза, че през отворената врата на работилницата струи светлина.
— И през нощта ли работи баща ти?
— Така изглежда.
— Може ли да погледна прозореца?
— Защо не?
Запътиха се към разнебитената постройка. Влязоха. Уил забеляза голата крушка, провесена на кабел над големия дървен плот в центъра на стаята.
— Татко май не е тук — озърна се Рони.
— Това ли е прозорецът? — попита Уил и доближи плота. — Огромен е.
Рони застана до него.
— Прекрасен е, нали? Прави го за църквата, която строят наново.
— Не си ми казвала.
Дори той усети колко напрегнато прозвуча гласът му.
— Не мислех, че е важно — механично отвърна тя. — Защо? Важно ли е?
Уил отпъди от съзнанието си образите на Скот и пожара.
— Всъщност не — бързо отвърна, преструвайки се, че разглежда прозореца. — Просто не знаех, че баща ти е способен да изработи толкова сложно нещо.
— И аз. Той също между другото. Докато не започнал. Но сподели колко е важно за него, така че навярно това обяснява упорството му.
— Защо е важно за него?
Докато Рони му разказваше историята, която бе научила от баща си, Уил се взираше през прозореца, припомняйки си какво беше сторил Скот. И разбира се, какво не беше направил. Тя явно долови нещо странно в изражението му, понеже млъкна и го изгледа изпитателно.
— За какво си мислиш?
Уил прокара пръст през цветното стъкло, преди да отговори.
— Питала ли си се някога какво означава приятелството?
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
Уил вдигна поглед.
— На какво си готова, за да защитиш приятел?
Рони се поколеба.
— Зависи от постъпката на приятеля. Колко е сериозна — тя положи длан върху гърба му. — Какво не си ми разказал?