Странно колко време му беше отнело да го осъзнае.
Прекараха деня с Джона, както бяха планирали предната вечер, фортът очевидно заинтригува повече Стив, отколкото сина му, но момчето му поне научи нещо за историята на Гражданската война и разбра, че Уилмингтън е бил последното действащо пристанище на Конфедерацията. Водните пързалки обаче допаднаха далеч повече на Джона, отколкото на Стив. Всички трябваше да си носят дюшеците до върха. Момчето се справи няколко пъти, но после се наложи баща му да поеме щафетата.
Чувстваше се така, сякаш всеки момент ще настъпи последният му час.
В „Чъки Чийз“ — пицария с дузина автомати за видеоигри — Джона се забавлява дълго. Изиграха три хокея, събраха няколкостотин жетона и след като ги осребриха, си тръгнаха с две водни пушки, три топки, комплект цветни моливи и две гумички. Стив не смееше и да помисли колко им е струвало удоволствието.
Денят беше чудесен и весел, ала изморителен. Стив поговори малко с Рони и си легна. Изтощен, заспа за секунди.
26.
Рони
Когато баща й и Джона заминаха за Форт Фишер, Рони тръгна да търси Блейз. Надяваше се да я намери, преди да започне работният й ден в аквариума. Разбираше, че няма какво да губи. В най-лошия случай Блейз щеше да откаже да я изслуша. Тя едва ли беше променила решението си. Рони си напомняше, че не бива да храни напразни надежди. Не беше лесно. Уил все пак имаше право — Блейз не беше като Маркъс, който нямаше никаква съвест, и навярно се чувстваше поне мъничко виновна.
Откри я бързо. Седеше върху дюна край кея и наблюдаваше сърфистите. Не каза нищо, когато Рони се приближи.
Рони се почуди откъде да подхване. Накрая избра най-логичния вариант.
— Здрасти, Блейз.
Тя не отговори и Рони се окуражи мислено, преди да продължи.
— Знам, че сигурно не искаш да говориш с мен…
— Приличаш на великденско яйце.
Рони сведе поглед към униформата, която носеше в аквариума — тюркоазна блуза с емблемата на аквариума, къси бели панталони и бели обувки.
— Опитах се да ги придумам да ми позволят да нося черно, но не успях.
— Лошо. Черното е твоят цвят — усмихна се леко Блейз. — Какво искаш?
Рони преглътна.
— Онази вечер не се опитвах да ти отнема Маркъс. Точно обратното. Нямам обяснение защо го направи. Може би, за да те накара да ревнуваш. Знам, че не ми вярваш, но те уверявам, че никога не бих постъпила така с теб. Не съм такъв човек.
Изрече думите като скороговорка, но й олекна. Блейз замълча. После отвърна:
— Знам.
Рони не очакваше такъв отговор.
— Защо тогава сложи онези дискове в чантата ми?
— Бях ти ядосана — присви очи Блейз. — Защото той очевидно те харесваше.
Рони преглътна отговора, който тутакси би прекратил разговора, за да даде възможност на Блейз да продължи. Тя отново впери поглед към сърфистите.
— Доста време прекарвате с Уил.
— Каза ми, че сте били приятели.
— Да, бяхме. Отдавна. Той е добро момче. Късметлийка си — Блейз избърса длани в панталоните си. — Мама ще се жени за приятеля си. Скарахме се жестоко, когато разбрах. Изхвърли ме от вкъщи. Смени ключалките и тъй нататък…
— Съжалявам — отвърна искрено Рони.
— Ще се оправя.
Думите на Блейз я накараха да се замисли колко си приличат — развод, гняв, бунт, нов брак на майката — и въпреки това колко различни са всъщност. Блейз не бе същата като в началото на лятото. Нямаше я онази жажда за живот, която Рони забеляза при първата им среща. Изглеждаше по-възрастна, сякаш е преживяла не седмици, а години. Но не по добрия начин. Под очите имаше торбички, кожата й бе отпусната. Беше отслабнала. Много. Колкото и да е странно, на Рони й се стори, че вижда момичето, в което тя самата беше на път да се превърне. И гледката никак не й хареса.
— Не биваше да постъпваш така с мен — каза Рони. — Но би могла да поправиш стореното.
Блейз бавно поклати глава.
— Маркъс няма да ми позволи. Каза, че ако си призная, няма да ми проговори повече.
Изрече думите като робот и на Рони й се прииска да я раздруса. Блейз явно прочете мислите й, въздъхна и продължи:
— Няма къде да отида. Мама се обади на всички роднини и им каза да не ме приютяват. Обясни им, че и на нея й е много трудно, но в момента се нуждая от „твърда ръка“. Нямам пари. Ако не искам да спя на плажа всяка нощ до края на живота си, трябва да слушам Маркъс. Ядоса ли ми се, дори не ми позволява да се къпя. Не ми дава дял от представленията и гладувам. Понякога се държи с мен като с куче. Чувствам се ужасно, но при кого другиго да отида?