— Уил настоява. Държи на това. А и ще ми бъде интересно.
— Тогава защо не си купиш рокля?
— Защото нямам пари.
— Аха. Това се урежда лесно.
Джона се запъти към играчките си в ъгъла на стаята. Взе един самолет и отвъртя пилотската кабина. Изсипа съдържанието й на леглото и устата на Рони увисна при вида на купчината пари. Сигурно имаше няколкостотин долара.
— Това ми е банката — обясни Джона и си избърса носа. — Спестявам от доста време.
— Откъде ги събра?
Джона посочи десет доларова банкнота.
— Тази например е задето не казах на татко, че съм те видял онази нощ на фестивала — после протегна пръст към еднодоларова. — А тази, задето не казах на татко какво правехте с Уил до работилницата. Тази е за момчето със синята коса, а тази от покер на надлъгване. Онази — задето си замълчах, когато си просрочи вечерния час…
— Разбирам — прекъсна го Рони. — И все пак… — примигна учудено. — Спестил си всичко?
— Че какво да ги правя? Мама и татко ми купуват всичко необходимо. Само трябва да постоянствам с молбите. Лесно е. Стига да му хванеш цаката. При мама минава с плач, татко иска да му обясня защо го заслужавам.
Рони се усмихна. Брат й — изнудвач и изпечен психолог. Удивително!
— Но не ми трябват. И Уил ми харесва. С него си щастлива.
„Да — помисли си Рони, — вярно е“.
— Ти си много мил брат.
— Знам. И ще ти ги дам всичките. При едно условие.
„Аха“, рече си тя.
— Да?
— Да не ме мъкнеш по магазините с теб. Отегчително е.
Рони размисли и прие бързо:
— Дадено!
Погледна се в огледалото и едва се разпозна. Беше сутринта преди сватбата. През последните четири дни бе изпробвала почти всяка прилична рокля в магазините в града. Влезе и излезе от стотици чифтове обувки. После прекара сума време във фризьорския салон.
Отне й почти час да си накъдри и оформи косата със сешоара, както й бе показало момичето в салона. Рони беше поискала съвет и за грима и стриктно спази препоръките. Роклята — нямаше богат избор, макар да посети много магазини — беше черна, с дълбоко изрязано деколте и пайети. Не беше й хрумвало дори, че някога ще облече подобна рокля. Предната вечер беше оформила и лакирала старателно ноктите си.
„Не те познавам — каза тя на отражението си, оглеждайки се от всички страни. — Никога не сме се виждали“. Пооправи внимателно роклята. Отбеляза, че наистина изглежда добре. Усмихна се. Несъмнено достатъчно добре за сватбата.
Надяна обувките на път към вратата и тръгна към дневната. Баща й отново четеше Библията, а Джона както обикновено гледаше анимационни филмчета. И двамата вдигнаха глави и дружно примигнаха изненадано.
— Мътните да го вземат! — възкликна Джона.
Баща й го изгледа неодобрително.
— Не бива да говориш така.
— Как? — попита момчето.
— Знаеш какво имам предвид.
— Съжалявам, татко — разкая се Джона и опита да се поправи. — Исках да кажа „по дяволите“.
Рони и Стив се засмяха, а той ги изгледа учудено.
— Какво?
— Нищо — отвърна баща им.
Джона стана и пристъпи да я огледа отблизо.
— Какво стана с пурпурния ти кичур? — попита той. — Изчезнал е.
Рони раздруса къдриците.
— Временно — отвърна тя. — Добре ли е така?
Джона изпревари баща си.
— Станала си нормална. Но не приличаш на сестра ми.
— Изглеждаш чудесно — намеси се бързо Стив.
Рони въздъхна облекчено.
— Хубава ли е роклята?
— Прекрасна — отговори баща й.
— А обувките? Отиват ли на роклята?
— Съвсем подходящи са.
— С грима и ноктите се опитах да се справя сама…
Баща й я прекъсна и поклати глава.
— Не съм те виждал по-красива — каза той. — Всъщност чудя се дали на света има по-красиво момиче.
За стотен път повтаряше все същото.
— Татко…
— Той говори честно — намеси се Джона. — Изглеждаш чудесно. Наистина. Едва те познах.
Рони му се намръщи престорено.
— Твърдиш значи, че иначе не ме харесваш? — порица го на шега.
Той вдигна рамене.
— Само откачалките харесват червени кичури.
Всички се разсмяха. Рони забеляза възхитената усмивка на баща си.
— Нямам думи — заключи той.
Половин час по-късно влязоха през портите пред имението на семейство Блекли. Сърцето й биеше до пръсване. Преди минути подминаха шпалир от полицаи от пътното управление, които проверяваха личните карти на гостите, а сега ги спряха мъже в костюми, за да им паркират колата. Баща й се опита да обясни дружелюбно, че само ще я остави, ала тримата служители с мъка проумяха факта, че гостенката на сватбата не притежава собствена кола.