Рони се огледа наоколо.
Мястото изглеждаше като от филмова лента. Навсякъде грееха цветя, живият плет бе оформен съвършено, дори тухлената стена около имението беше прясно боядисана.
Когато най-сетне се добраха до центъра на събитията, баща й се взря в къщата, която отблизо изглеждаше още по-масивна. Накрая се обърна към нея. Не беше свикнала да го вижда смаян, но този път долови ясно изненадата в гласа му.
— Тук ли живее Уил?
— Да — отвърна Рони.
Предположи какво ще каже — че къщата е огромна, че е нямал представа колко богато е семейството му. Ще я попита дали смята, че мястото й е тук. Той обаче й се усмихна без капчица предубеждение.
— Какво прекрасно място. Тъкмо за сватба!
После внимателно потегли, за щастие, без да привлича внимание към старото возило. Колата бе всъщност на пастор Харис — древна ъгловата „Тойота“, изглеждаща старомодна навярно още при слизането от поточната линия през 1990. Но се движеше и в момента това беше достатъчно. Краката вече я боляха. Не можеше да си представи как някои жени носят токчета всеки ден. Дори когато седеше, й се струваха като инструменти за мъчение. Трябваше да си сложи лепенки на пръстите. А роклята очевидно не бе предвидена да се носи в седнало положение. Впиваше се в ребрата и спираше дъха й. Но пък може би дишаше на пресекулки от напрежение?
Баща й прекоси алеята, без да отлепя очи от къщата — точно като нея, когато за пръв път я видя. Вече беше по-свикнала, но въпреки това имението й вдъхваше страхопочитание. Като добавеше гостите — не бе виждала толкова смокинги и вечерни рокли на едно място — вече се чувстваше неуместно.
Отпред мъж в тъмен костюм насочваше колите. Преди да се усети, редът й да слезе дойде. Мъжът отвори вратата и й подаде ръка. Баща й я потупа по крака.
— Ще се справиш — усмихна се той. — И се забавлявай!
— Благодаря, татко.
Погледна се за последно в огледалото и слезе от колата. Пооправи роклята и усети, че права диша по-лесно. Парапетите на верандата бяха украсени с лалета и лилии. Рони се насочи към вратата, която рязко се отвори.
В смокинг Уил не приличаше изобщо на голия до кръста волейболист, както го беше видяла за пръв път, нито пък на небрежния южняк, който я бе завел да ловят риба. Сега сякаш зърна успелия, елегантен мъж, в който щеше да се превърне след няколко години. Някак си не бе очаквала да изглежда толкова… изтънчено. Накани се да се пошегува колко добре му се отразява „един дълъг душ“, но осъзна, че той дори не я е поздравил.
Само я гледаше втренчено. В проточилото се мълчание пеперудите в стомаха й се превърнаха в птици. Загложди я мисълта, че е объркала нещо. Пристигнала е по-рано или е прекалила с роклята и грима… Въображението й рисуваше все по-мрачни картини, когато най-сетне той се усмихна леко.
— Изглеждаш… невероятно — каза и Рони се поотпусна. Е, поне малко. Още не беше видяла Сюзън, а дотогава щеше да тръпне тревожно. Все пак се зарадва, че Уил я харесва.
— Не смяташ, че е прекалено? — попита тя.
Уил пристъпи към нея и я прегърна леко през кръста.
— Определено не.
— Но не и твърде скромно, нали?
— Точно както трябва — прошепна Уил.
Тя се протегна, пооправи папийонката му и го погали по лицето.
— Длъжна съм да призная, че и ти изглеждаш впечатляващо.
Мрачните й предчувствия не се сбъднаха. Оказа се, че повечето официални снимки вече са готови и с Уил успяха да си поговорят, преди да започне церемонията. Всъщност по-скоро се разхождаха наоколо и Рони се дивеше на обстановката. Задната част на къщата бе напълно преоформена, а басейнът — покрит с временна площадка, която изобщо не изглеждаше временна. Върху нея бяха подредени бели столове, обърнати към белия подиум, където Мегън и избраникът й щяха да се врекат във вечна вярност. В двора бяха оформени нови алеи към масите под масивната бяла шатра, където щяха да поднесат вечеря.
Гостите оправдаха очакванията й. Освен Уил, единствените й познати бяха Скот, Ашли и Кейси и никой от тях не остана особено очарован да я види. Не че имаше значение. Щом заеха местата си, всички, вероятно с изключение на Уил, впериха погледи към мястото, откъдето щеше да се появи Мегън. Застанал край подиума, Уил не отлепяше очи от Рони.
Искаше й се да остане възможно най-незабележима, затова избра място на предпоследния ред и далеч от алеята. Засега не забелязваше Сюзън, която навярно се въртеше край Мегън. Молеше се майката на Уил да я види едва след церемонията. Ако странеше от центъра на събитията, Сюзън може би нямаше да я забележи и тогава. Това обаче едва ли беше възможно, понеже Уил щеше да дойде при нея.