Не споделяше много с нея. Осведоми я, че с Уил са все още заедно, но споменеше ли как прекарват дните — разходки по плажа, риболов — усещаше, че Кейла е на съвсем друга вълна. Не успяваше да осъзнае колко щастлива е Рони просто да усеща присъствието на Уил. Рони се питаше как ли ще се разбират двете, когато се върне в Ню Йорк. Тук се беше променила много, докато приятелката й явно си оставаше същата. Рони усещаше, че интересът й към клубовете се е изпарил напълно. Всъщност се чудеше с какво изобщо са я привличали — музиката беше прекалено шумна, а младежите си търсеха момиче за една нощ. Ако преживяването наистина беше толкова вълнуващо, защо всички пиеха и взимаха наркотици с надеждата да го направят по-забавно? Не звучеше логично. До слуха й долетя грохотът на океанските вълни и Рони осъзна, че винаги е знаела истината.
Искаше да поправи и отношенията с майка си. Благодарение на баща си бе научила, че с родителите може да се общува нормално. Макар да не се залъгваше, че Ким се доверява като него, разбираше колко им вреди непрекъснатото напрежение. Ако опиташе да разговаря с майка си, както говореше с баща си, отношенията им навярно щяха да се уталожат.
Странно, колко се променя човек, когато забави ритъм.
— Наясно си, че наближава краят, нали? — дочу някой да я пита.
Потънала в мисли, не бе забелязала Ашли, но разпозна гласа й.
— Моля? — обърна се Рони бавно към блондинката.
— Искам да кажа, че се радвам, задето Уил те покани на сватбата. Позабавлявай се, понеже не остава много. Той заминава след няколко седмици. Мислила ли си за това?
— Не смятам, че е твоя работа — прекъсна я Рони.
— Дори да кроите планове да продължите да се виждате, смяташ ли, че майката на Уил ще те приеме? — продължи Ашли. — Мегън се сгодява на два пъти, но тя й отпъди кандидатите. И с теб ще постъпи така, независимо дали ти харесва или не. Дори и да не изляза права обаче, ти ще си тръгнеш, той ще си тръгне и всичко ще приключи.
Рони застина, омерзена, че Ашли изрича гласно най-мрачните й опасения. Ала това момиче вече й беше дошло до гуша.
— Виж какво, Ашли — подхвана Рони и пристъпи към нея. — Слушай внимателно, за да ти стане ясно — пристъпи още по-напред, докато лицата им почти се допряха. — Писна ми от глупостите ти, така че престани да ме заговаряш. Опиташ ли пак, ще избия белосаните зъби от устата ти. Схвана ли?
Изражението й явно убеди Ашли, че говори сериозно. Тя се обърна бързо и безмълвно се оттегли в безопасност под шатрата.
По-късно, застанала на кея зад къщата, Рони изпитваше задоволство, че най-сетне е затворила устата на Ашли. Думите на злобната блондинка обаче я жегнаха дълбоко. Уил заминаваше за „Вандербилт“ след две седмици, а тя щеше да си тръгне малко след него. Не знаеше какво ще стане с тях. Само едно беше сигурно — всичко щеше да се промени.
И как иначе? Ежедневните срещи поддържаха връзката им досега, а колкото и да се стараеше, Рони не успяваше да си представи как ще общуват по телефона или с писма. Е, имаше и други варианти, естествено — видеокамерата на компютъра й например — но те ни най-малко не можеха да се сравняват със сегашните.
Което означаваше… какво?
Зад нея тържеството беше в разгара си. Махнаха столовете от временната площадка и тя се превърна в дансинг. От кея Рони усмихнато проследи как Уил танцува поне два пъти с шестгодишната шаферка и веднъж със сестра си. Няколко минути след разпрата с Ашли видя как Мегън и Даниъл разрязват сватбената торта. Музикантите засвириха отново. Том покани на танц Мегън. После младоженката хвърли сватбения букет, а крясъкът на младата жена, която го хвана, сигурно се разнесе над всички околни къщи.
— Ето те и теб! — прекъсна съзерцанието й Уил и се спусна по алеята към нея. — Търсих те навсякъде. Време е за танца.
Тя го проследи с поглед как приближава, опитвайки си да си представи как биха се чувствали на нейно място момичетата, които щеше да срещне в колежа. Вероятно онемели като нея.
Уил прескочи последните няколко стъпала. Рони отклони очи. Да наблюдава водите й беше по-лесно, отколкото да срещне погледа му.
Той я познаваше достатъчно добре и долови, че нещо не е наред.
— Какво има?