За миг се почуди защо, но забеляза как Маркъс се шмугва към въжетата, които поддържат шатрата…
Рони се спусна към тях.
— Уил, недей! Спри! — изкрещя тя.
Твърде късно.
Уил сграбчи Маркъс, събори го и телата им се заплетоха във въжетата. Клиновете се измъкнаха и Рони с ужас проследи как единият край на палатката започва да рухва.
Хората се развикаха, една от ледените скулптури се катурна с трясък, а гостите се разбягаха с писъци. Уил и Маркъс се боричкаха на земята. Накрая Маркъс успя да се измъкне, побягна към крайбрежната алея и изчезна зад съседната къща.
В последвалата суматоха Рони се зачуди дали някой изобщо ще си спомни да е виждал Маркъс.
Но нея определено щяха да я запомнят. Седнала в кабинета, Рони се чувстваше като дванадесетгодишно хлапе. Искаше само да избяга възможно най-далеч и да се свие под одеялото вкъщи.
Чуваше как Сюзън крещи в съседната стая и отново и отново си представяше как шатрата се катурва върху гостите.
— Тя провали сватбата на сестра ти!
— Нищо подобно! — извика Уил. — Казах ти какво стана!
— Очакваш да повярвам, че си се опитвал да спреш някакъв злонамерен пришълец!
— Това е истината!
Рони не знаеше защо Уил не споменава Маркъс, но за нищо на света не възнамеряваше да внася уточнения.
Всеки момент очакваше през прозореца да изхвърчи някой стол. Или двамата да се втурнат в кабинета и Сюзън да я удуши.
— Уил, моля те… дори ако приемем, че говориш истината, как се е озовал той тук? Забрави ли охраната? Всички съдии в околността присъстват на сватбата. Шерифът наблюдаваше шосето, за бога! Това момиче има пръст в цялата работа! Не отричай… по лицето ти чета, че съм права… И какво правехте с нея в яхтата на баща ти, между другото?
Сюзън произнесе думите „това момиче“, сякаш описва нещо противно, което е настъпила и не може да го изтърка от подметките си.
— Мамо…
— Престани! Не си намирай оправдания! Провалихте сватбата на Мегън, Уил, не разбираш ли? Нейната сватба. Знаеш колко важно бе тържеството за всички ни. Знаеш колко усилия хвърлихме с баща ти да се подготвим!
— Не съм го направил нарочно…
— Няма значение, Уил — Рони чу как Сюзън пое дълбоко дъх. — Знаеше какво ще последва, ако я поканиш. Знаеш, че тя не е като нас…
— Ти дори не й даде шанс…
— Съдия Чеймбърс я позна! Каза ми, че в края на месеца ще я съдят за кражба! Или те е лъгала, или ти си лъгал мен!
Възцари се тягостна тишина. Рони неволно се напрегна да чуе отговора на Уил. Той отрони тихо:
— Не ти казах, защото знаех, че няма да разбереш.
— Уил, скъпи… не разбираш ли, че заслужаваш много повече? Животът е пред теб и не ти е нужна някоя като нея. Чаках сам да го осъзнаеш, но заслепен от чувствата, явно не виждаш очевидното. Тя не е достойна за теб! Не е от нашата класа. Не е!
Гласовете се надигнаха отново. На Рони й призля. Едва се сдържаше да не повърне. Сюзън не беше права във всяко отношение, но не грешеше в едно — че Рони е причина за появата на Маркъс. Защо не се беше доверила на интуицията си и не бе останала у дома? Мястото й не беше тук.
— Добре ли си? — попита Том. Стоеше пред вратата, стиснал ключовете за колата си.
— Наистина съжалявам, господин Блекли — отвърна Рони. — Не исках да създавам проблеми.
— Знам — отвърна той.
Въпреки съчувствения му тон Рони беше уверена, че и той е разтревожен. И как иначе? Макар никой да не бе наранен сериозно, двама гости бяха пострадали в суматохата и бяха откарани в болницата. Рони обаче бе благодарна, че Том сдържа емоциите си. Ако беше повишил тон, тя щеше да избухне в сълзи.
— Да те откарам ли у дома? Тук е голяма бъркотия. Баща ти едва ли ще успее да се добре до къщата.
Рони кимна.
— Да — стана, пооправи роклята и се помоли мислено да не повърне по пътя. — Ще предадете ли на Уил най-добри пожелания. И че повече няма да излизам с него.
Том кимна.
— Да. Няма проблем.
Не повърна в колата и не се разплака по сякаш безкрайния път към дома. Том също, но това не беше особено смайващо.
Къщата бе притихнала, лампите изгасени, а Джона и баща й — потънали в сън. В коридора чу колко дълбоко диша баща й — дълбоко и тежко, сякаш след дълъг, изнурителен ден. Ала единствената й мисъл, когато се сви в леглото и се разплака, беше, че няма по-дълъг и по-тежък ден от този, който току-що бе преживяла.
Очите й бяха още подпухнали и зачервени, когато някой я раздруса и я събуди. Рони присви очи и видя седналия до нея Джона.
— Ставай!
Спомените от предишната нощ и думите на Сюзън изплуваха в съзнанието й. Отново й призля.