— Не искам да ставам.
— Нямаш избор. Някой те търси.
— Уил?
— Не — отвърна Джона.
— Някой друг.
— Помоли татко да го отпрати — каза Рони и се зави през глава.
— Той още спи. Освен това тя търси теб.
— Коя тя?
— Не знам, но те чака навън. И е готина.
Рони си навлече джинсите и тениската и предпазливо излезе на верандата. Посетителката я изненада.
— Изглеждаш ужасно — започна без предисловия Мегън.
Беше облечена в къси панталони и потник, ала Джона бе прав — отблизо изглеждаше още по-красива, отколкото на сватбата вчера. Излъчваше увереност, която накара Рони да се почувства много години по-малка.
— Наистина съжалявам, че ти провалих сватбата… — подхвана тя.
Мегън вдигна ръка.
— Не си я провалила — усмихна се леко тя. — Направи я… паметна…
Рони усети как очите й се напълват със сълзи.
— Не плачи — меко каза Мегън. — Не те виня. Друг е причината. Маркъс.
Рони примигна.
— Да, знам какво е станало. С Уил говорихме, когато мама приключи с него. Мисля, че съм наясно с всичко. И както казах, не те виня. Маркъс е луд. Винаги е бил такъв.
Рони преглътна. Макар Мегън да й прощаваше — или може би точно защото проявяваше разбиране — угризенията й се задълбочиха.
— Ммм… щом не си дошла да ми се караш, защо тогава си тук? — попита Рони.
— Донякъде заради разговора с Уил. Но преди всичко — за да разбера нещо. И искам да ми кажеш истината.
Рони усети как коремът я присвива.
— Какво искаш да знаеш?
— Искам да знам дали обичаш брат ми.
Рони се усъмни, че е чула правилно, но Мегън не отлепяше поглед от нея. Всъщност нямаше какво да губи. Връзката им беше приключила. Ако Сюзън не успееше, разстоянието щеше да се погрижи.
Мегън настояваше да узнае истината и в отплата за милото й отношение Рони нямаше избор, освен да изпълни желанието й.
— Да, обичам го.
— Не е просто летен романс?
Рони енергично поклати глава.
— С Уил…
Замълча, понеже точните думи й убягваха. Мегън се взря изпитателно в очите й и се усмихна.
— Добре — каза тя. — Вярвам ти.
Рони се намръщи объркано, а Мегън се разсмя.
— Имам опит. Виждала съм това изражение. Например тази сутрин, като се погледнах в огледалото. Изпитвам същото към Даниъл, но трябва да призная, че ме изненадваш. На седемнадесет не знаех какво е любовта. Но когато е искрена, няма как да я сбъркаш.
Рони слушаше и си мислеше, че Уил не е описал правилно сестра си. Мегън не беше страхотна, тя беше… много повече. Точно като нея би искала да бъде след няколко години. Да й прилича във всяко отношение. За минути Мегън се превърна в неин кумир.
— Благодаря — промърмори Рони, неспособна да измисли по-подходящ отговор.
— Не ми благодари. Не го правя заради теб, а за брат си. Той те обича до полуда — обясни Мегън със съзаклятническа усмивка. — Както и да е… Мисълта ми е, че щом го обичаш, не трябва да се притесняваш от случилото се. Ти просто предостави на майка ми история, която да разказва до края на дните си. Ще се възползва от сгодния случай, повярвай ми. А накрая ще преодолее лошите чувства. Такава си е.
— Не знам…
— Защото не я познаваш. О, тя е твърдоглава. И бди като орлица над семейството. Но сближи ли се с някого, няма по-добър човек от нея. Готова е на всичко за хората, на които държи.
Думите й потвърждаваха описанието на Уил, но засега тази страна на Сюзън й убягваше.
— Трябва да поговориш с Уил — каза Мегън, сложи си слънчевите очила и се накани да си върви. — Не се тревожи. Не ти предлагам да идваш вкъщи. Още повече, че той не е там.
— Къде е?
Мегън махна зад гърба си към кея.
— На турнира. Първият им мач започва след минути.
Турнирът. Вчерашните шеметни събития го бяха изтрили от паметта й.
— Оттам идвам, но умът на Уил изобщо не е в състезанието. От притеснение май изобщо не мигна. Особено когато татко му предаде думите ти. Трябва да оправиш положението.
На стъпалата пред верандата Мегън се обърна за последно към Рони.
— И още нещо. С Даниъл отложихме с един ден медения си месец, за да гледаме състезанието. Добре ще е Уил да се съсредоточи в играта. Едва ли си е признал, но за него е важно да се представи както подобава.
Рони си взе душ, облече се и се втурна към кея. Край него беше претъпкано, както през първата й вечер в града.
Около две игрища в далечния край на кея бяха поставени временни пейки, а поне хиляда зрители заемаха всеки сантиметър. Още повече се трупаха по кея, откъдето мачовете можеха да се наблюдават отвисоко. Самият плаж беше толкова претъпкан, че Рони едва си пробиваше път през тълпата. Тревожеше се, че няма начин да открие Уил.