Сега разбираше защо победата е толкова важна.
Огледа множеството, зърна няколко от другите отбори и поднови още по-трескаво търсенето. Установи, че за играчите няма специално място, и се отчая напълно.
Състезанието започваше след десет минути. Вече се канеше да се откаже, когато го зърна. Със Скот минаваха покрай медиците в бели престилки, облегнати върху паркираната наблизо линейка. Уил свали блузата си и изчезна зад линейката.
Рони се гмурна в множеството, сипейки извинения към хората, които разбутваше. Само за минута се добра до мястото, където го бе забелязала за последно, но той сякаш се бе изпарил. Тя си запробива отново път напред. Стори й се, че вижда Скот — трудно бе да го различи сред морето от руси коси. Въздъхна трескаво и забеляза Уил, седнал сам в сянката на пейките, да отпива бавно от бутилка оранжада.
Мегън беше права. В отпуснатите му рамене се четеше умора, по нищо не личеше да е обзет от предстартова треска.
Рони заобиколи неколцина правостоящи и затича към него. За миг й се стори, че по лицето му се изписва изненада, но той бързо отклони поглед. Баща му явно беше предал точно посланието й.
Реакцията му издаваше болка и объркване. Думите се заблъскаха в ума й, но се налагаше да отложи обясненията — играта започваше след минути. Добра се до него, прегърна го и го целуна горещо. Макар и изненадан, той се съвзе бързо и устните му й отвърнаха страстно.
Накрая проговори:
— Вчера…
Тя поклати глава и нежно постави пръст върху устните му.
— По-късно ще го обсъдим. Знай само, че онова, което казах на баща ти, не беше истина. Обичам те. И искам да направиш нещо за мен.
Той наклони въпросително глава, а Рони продължи:
— Да играеш както никога досега.
27.
Маркъс
Маркъс подритваше пясъка пред „Бауърс Пойнт“ и си мислеше, че би трябвало да се радва заради хаоса, който създаде предната вечер. Всичко мина по план. Къщата беше подготвена за събитието точно както я описваха в подробните вестникарски статии. Докато гостите вечеряха, той разхлаби с леснина клиновете на палатката, за да поддадат, щом омотае въжетата. Със задоволство видя как Рони крачи по кея, а Уил я последва след малко — точно според предвижданията му. И добрият стар предвидим Уил изигра ролята си блестящо — едва ли имаше по-предсказуем човек от него. Натискаш бутон А и Уил постъпва еди-как си, натискаш бутон „Б“, и Уил прави еди-какво си. Ако не беше толкова забавно, щеше да е скучно.
Маркъс не приличаше на другите. Отдавна го беше разбрал. Никога не го измъчваше чувство за вина и се гордееше с това. Опиянението, че може да постъпва както си поиска, обаче обикновено не траеше дълго.
Миналата вечер се беше почувствал по-жив отвсякога, възбудата беше неописуема. По правило, след като осъществеше някой от „проектите“ си, както мислено ги наричаше, задоволството траеше седмици — полезен факт, понеже импулсите му, пуснати на воля, го излагаха на риск. Не беше глупав. Знаеше какво го чака, затова винаги внимаваше много.
Сега обаче го измъчваше усещането, че е допуснал грешка. Може би беше пришпорил прекалено късмета си, превръщайки семейство Блекли в мишена на последния си проект. Те бяха най-видният клан в Уилмингтън все пак — могъщи, с връзки и богати. Откриеха ли, че е замесен, нищо не би ги спряло да го хвърлят зад решетките. Затова го глождеше съмнение — Уил покри Скот, но дали провалената сватба на сестра му няма да му развърже езика?
Не му харесваше това усещане. Приличаше много на… страх. Не му се ходеше в затвора, независимо дали щеше да е за кратко. Нямаше начин да го пратят там. С този остър като бръснач ум. Не можеше да си представи да го затворят в килия, да му заповядват шайка противни надзиратели, да търпи попълзновенията на двеста килограмови неонацисти, в чинията му да щъкат хлебарки и всички останали ужаси, които въображението му щедро рисуваше.
Сградите, които беше опожарил, и хората, които бе наранил, не значеха абсолютно нищо за него, но от мисълта за затвора… му призляваше. И този път страхът го бе завладял с непозната сила.
Напомни си, че засега не се задават проблеми. Очевидно Уил не беше споменал името му, защото иначе в „Бауърс Пойнт“ щеше да е пълно с ченгета. Все пак се налагаше да се укроти за известно време. Да стане по-нисък от тревата. Никакви партита в крайбрежните вили, никакви пожари в складовете. И да стои далеч от Рони и Уил. Подразбираше се, че няма и дума да спомене пред Теди и Ланс. Дори пред Блейз. Щеше да остави спомените на свидетелите да избледнеят.
Освен ако Уил не променеше решението си.