Тази възможност сякаш го зашлеви. Доскоро го държеше в ръцете си, но сега ролите внезапно се смениха… или поне изравниха.
Маркъс се замисли дали за известно време да не отпътува нанякъде. На юг към Мъртъл Бийч, форт Лодърдейл или Маями, докато духовете на милите сватбари се уталожат напълно.
Решението му се стори чудесно, но му трябваха пари. Много пари. При това бързо. Единственият начин да си ги набави бяха представленията — пред много публика. За щастие волейболният турнир започваше днес. Уил несъмнено щеше да се състезава, но Маркъс нямаше да се навърта край игрищата. Щеше да изнесе представление на кея… голямо представление.
Зад него Блейз се приличаше на слънцето само по джинси и сутиен, а блузата й лежеше свита на топка до лагерния огън.
— Блейз — подвикна Маркъс. — Направи ми девет огнени топки! Ще се събере голяма тълпа. Трябва да изкараме нещичко.
Тя не отговори, ала силната й въздишка го накара да стисне зъби. Беше му писнало от нея. Откакто майка й я изхвърли, по цял ден се разхождаше с мрачно лице. Видя я как стана и грабна бутилката със запалителна течност. Добре. Поне да заслужи с нещо прехраната си.
Девет огнени топки. Не всички наведнъж, разбира се. Обикновено използваха шест. Но ако добавеха по още някоя тук-там, нещо неочаквано, щяха да съберат повече пари. И след няколко дни той щеше да бъде във Флорида. Сам. Теди, Ланс и Блейз щяха да останат тук. За негова радост. Бяха му дошли до гуша.
Вече потънал в планове за предстоящото пътуване, Маркъс разсеяно забеляза как Блейз мокри топките със запалителната течност точно над блузата, която ще носи по време на шоуто.
28.
Уил
Лесно спечелиха мача от първия кръг. Уил и Скот почти не се изпотиха. Във втория кръг им беше дори още по-лесно — противниците им спечелиха само една точка. В третия се наложи да се потрудят. Играта завърши категорично в тяхна полза, но Уил остана с впечатление, че другият отбор е доста по-добър, отколкото можеше да се съди по резултата.
Четвъртфиналният мач започна в два след пладне, финалът бе обявен за шест следобед. Облегнал ръце на коленете в очакване на началния удар, Уил си даде сметка, че днес се представя отлично. Изоставаха с три точки, но това не го притесни. Чувстваше се добре, рефлексите му бяха бързи, а стрелбата — точна. Когато противникът подхвърли топката във въздуха за сервис, Уил се почувства непобедим.
Топката прелетя над мрежата със силен фалц. Предусетил посоката, Уил се втурна напред и посрещна отлично удара. С безпогрешен инстинкт Скот скочи и заби диагонално, печелейки сервис. Отбелязаха шест поредни точки, преди противниковият отбор да си върне сервиса. Когато заеха позиция, Уил потърси с поглед Рони. Седеше на пейките срещу родителите му и Мегън — навярно добра идея.
Измъчваше се, че не каза на майка си истината за Маркъс, ала какво би могъл да направи? Разбереше ли Сюзън кой е злосторникът, щеше да потърси отмъщение… и да предизвика ответен удар. Арестуваха ли го, Маркъс щеше да се опита да смекчи наказанието срещу „полезна информация“ за друго, по-сериозно престъпление — това на Скот. И да създаде проблеми на Скот — и на родителите му, естествено, които бяха близки приятели на неговите — в най-критичния момент, когато се бори за стипендия. Затова излъга, а за нещастие майка му реши да хвърли цялата вина върху Рони.
Но тя дойде и му каза, че въпреки всичко го обича. Обеща по-късно да поговорят. Заръча му да играе по-добре отвсякога и той беше решен да не я подведе.
Противниковият отбор изпълни сервиса и Уил се втурна напред, Скот му подаде като по учебник и той заби. След това другият отбор отбеляза една точка до края на гейма, а през следващия — само две.
Със Скот се класираха за полуфиналите. Сред публиката Уил дочуваше окуражителните възгласи на Рони.
Полуфиналният мач беше най-тежкият досега. Спечелиха лесно първия гейм, но загубиха с тайбрек втория.
Уил се готвеше за начален удар и чакаше съдията да даде сигнал за третия гейм. Погледът му се плъзна към пейките, после към кея. Забеляза, че множеството е три пъти по-голямо от миналата година. Тук-там различи съученици от гимназията и познати от детинство. По пейките нямаше нито едно свободно място.
Съдията изсвири, Уил подхвърли топката нависоко, подскочи и я запрати към средната линия. Приземи се и се накани да заеме позиция, но разбра, че е излишно. Противниковите играчи замръзнаха, разколебани кой да посрещне удара, топката вдигна фонтан от пясък и отскочи от игрището.
Едно на нула.
Уил сервира седем пъти поред. Със Скот отвоюваха значителна преднина и накрая — лесна победа.