Две седмици!
Нуждаех се от нещо, което да ме разсее, затова реших да забравя за всичко и се зачетох в книгата на Ейб, която, както и очаквах, се оказа точно историята на несправедливо осъден и затворен. Беше много добра и ме накара да осъзная, че фалшифицирането на смъртта ми очевидно няма да е най-подходящият метод за бягство. Книгата неочаквано събуди стари спомени. Студени тръпки пробягаха по гърба ми, когато си припомних какво ми каза една жена морой на име Ронда, когато ми гледа на карти Таро. Тя беше леля на Амброуз и една от картите, които изтегли, представляваше сноп мечове и жена, завързана за един от тях. Несправедлив затвор. Обвинения. Клевета. Наистина започвах да мразя онези карти. Винаги съм твърдяла, че са шашма, обаче те притежаваха дразнещата тенденция всеки път да предсказват. Последната от картите при гледането й показваше пътуване, но закъде? Истински затвор? Моята екзекуция?
Въпроси без отговори. Добре дошли в моя свят. Лишена в момента от възможността да действам, реших, че не е зле да се опитам да си почина. Изтегнах се върху арестантската койка и се опитах да прогоня постоянните си тревоги. Не беше лесно. Всеки път щом затворех очи, виждах съдията да удря с чукчето, осъждайки ме на смърт. Видях името си в учебниците по история, но не като пример за герой, а като предател.
Докато лежах там, давейки се в собствения си страх, се замислих за Дмитрий. Представих си твърдия му поглед и сякаш чух гласа му, докато ме наставляваше. Не се тревожи за това, което не можеш да промениш. Почивай, когато можеш, за да си готова за предстоящи битки. Въображаемият съвет ме успокои. Най-сетне сънят ме обори, тежък и дълбок. През тази седмица доста се бях въртяла в леглото, така че истинската почивка бе добре дошла.
И тогава… се събудих.
Изправих се в леглото, сърцето ми бясно препускаше. Озърнах се наоколо, търсех опасност — каквато и да е заплаха, която може да ме е сепнала от съня ми. Нямаше нищо. Мрак. Тишина. Лекото проскърцване на стола по-надолу в коридора ми подсказа, че пазачите ми още са наоколо.
Връзката, осъзнах. Връзката ме бе събудила. Бях почувствала остър и силен изблик на… какво? Тревога. Прилив на адреналин. Заля ме паника и аз проникнах по-дълбоко в съзнанието на Лиса, опитвайки се да разбера какво бе причинило толкова мощна вълна на емоции у нея.
Това, което открих беше… нищо.
Връзката бе изчезнала.
Глава 3
Е, не беше точно изчезнала.
Притъпена. Подобно нещо се бе случило и непосредствено след като Дмитрий беше превърнат от стригой обратно в дампир. Магията бе толкова силна, че бе „изгорила“ нашата връзка. Но сега нямаше избухване на магия. По-скоро сякаш потискането на връзката беше съзнателно предизвикано от Лиса. Както винаги, аз все още усещах, че тя е жива, че е добре. Така че какво ми пречеше да я почувствам по-ясно? Тя не спеше, защото долавях, че от другата страна на тази стена съзнанието й е будно. Духът беше там, криеше я от мен… по нейна воля.
Какво, по дяволите, означаваше това? Бяхме приели факта, че връзката е едностранна. Аз можех да я усещам; тя не можеше да усеща мен. Също така можех да контролирам кога да прониквам в съзнанието й. Често се опитвах да стоя настрани (изключва се времето в затворническата килия), за да не нахлувам в личното й пространство. Лиса не притежаваше подобен контрол и уязвимостта й понякога я вбесяваше. От време на време използваше силата си, за да се скрие от мен, но това се случваше рядко, бе трудно и изискваше значително усилие от нейна страна. Днес бе издигнала защитна стена помежду ни и тъй като това продължаваше, вече усещах напрежението и изтощението й. Да ме държи настрани, не беше лесно, но тя се справяше. Разбира се, не ме интересуваше как. Исках да зная защо.
Това навярно беше най-лошият ден от затворничеството ми. Да се страхувам за себе си, бе едно. Но за нея? Това бе истинска агония. Ако на кантар беше заложен нейният живот срещу моя, бих поела към екзекуцията си без никакво колебание. Трябваше да разбера какво става. Дали тя бе узнала нещо? Дали Кралският съвет е решил да прескочи правото ми на процес и да ме екзекутира? Колкото повече магия използваше, толкова по-застрашен бе животът й. Тази мислена защитна стена изискваше доста магия. Но защо? Защо тя поемаше този риск?