— За теб съм готов на всичко. — Ейдриън ме удостои с галантен поклон. — Макар все още да си мисля, че е опасно да се забъркваш лично в това.
— Трябва сама да го направя. Не мога да се крия.
Той кимна с разбиращо изражение, но не бях сигурна дали наистина ме разбра.
— Благодаря ти — казах му накрая. — Толкова много съм ти благодарна за всичко. А сега върви.
Ейдриън ми се усмихна накриво.
— Хм, ти май не си губиш времето? Не се колебаеш да изриташ приятеля си от леглото?
Трепнах, защото шегата му беше прекалено близо до истината.
— Искам Михаил да бъде подготвен за тази задача. Освен това трябва да наблюдавам как Лиса ще се справи с последния изпит.
Това натъжи Ейдриън.
— Има ли шансове, според теб? Ще го вземе ли.
— Не зная — признах му. — Този изпит не е от лесните.
— Добре. Ще видим какво можем да направим. — Целуна ме леко. Устните ми машинално отвърнаха на целувката му, но не почувствах никакво вълнение. — Хей, Роуз? Искам още веднъж да ти напомня: бъди много внимателна. Ще си ужасно близо до кралския двор. Да не споменавам рояците от пазители, в чийто списък за издирвани лица си начело. Много е вероятно да се опитат да те убият.
— Зная — казах, но реших да не споменавам, че думата „вероятно“ беше напълно излишна.
След тези думи той изчезна, а аз се събудих. Странно, но това, което заварих в моя собствен свят, повече приличаше на сън, отколкото преживяното в съня с Ейдриън. С Дмитрий още бяхме в леглото, сгушени под завивките, с все още сплетени тела. Върху лицето му бе изписано онова рядко омиротворено изражение и сякаш почти се усмихваше. За половин секунда се поколебах дали да го събудя и да му кажа, че трябва да тръгваме. Но един бегъл поглед към часовника тутакси заличи тази мисъл и аз се изпълних с щастие. Имахме още време, въпреки че часът за последния изпит на Лиса наближаваше. Трябваше да се свържа с нея и се надявах Соня да дойде, за да ни събуди, ако се успим.
Осланяйки се на това се свързах с Лиса. За щастие улучих точно началото на изпита. Лиса прекосяваше поляните в кралския двор, но с походка и изражение като за погребение. Въобще не обръщаше внимание на слънцето, цветята и птиците. Не можеха да я разведрят дори и съпровождащите я — Кристиан, майка ми и Таша.
— Няма да се справя — рече тя, като вдигна поглед към сградата, в която щеше да се реши съдбата й. — Не мога да взема този изпит. — Татуировката й, заредена с магия, не й позволяваше да разкрива повече подробности за изпита.
— Ти си умна. И много надарена. — Ръката на Кристиан я обви през талията и в този момент го обичах, защото беше толкова уверен в нея. — Можеш да се справиш.
— Ти нищо не разбираш — въздъхна приятелката ми. Идваше на изпита без отговор на въпроса, което означаваше, че целият план бе заложен на карта — и желанието й да се докаже.
— За пръв път той е прав — намеси се Таша със закачлива нотка в гласа. — Ти можеш да се справиш. Длъжна си да се справиш. Толкова много разчитаме на теб.
От нейната увереност обаче на Лиса не й стана по-леко. Дори напротив, още повече засили притеснението й. Ще се провали, също както в съня за Кралския съвет, когато пи от чашата. Тогава също не бе успяла да отговори.
Някакъв силен глас зад нея я накара да спре. Лиса се обърна и видя Серена, тичаща към тях. Дългите й атлетични крака бързо скъсиха разстоянието помежду им.
— Здравей, Серена — поздрави я Лиса. — Не можем да говорим сега. Изпитът…
— Зная зная. — Серена се изчерви, но не заради бягането, а от притеснение. Подаде й лист хартия. — Съставих списъка. Включих всички, за които успях да си спомня.
— Какъв е този списък? — поинтересува се Таша.
— Списък с имената на мороите, които са тренирали под надзора на кралицата, за да провери тя доколко могат да се научат да се сражават.
Веждите на Таша се извиха от изненада. Тя не бе присъствала последния път, когато го обсъждаха.
— Татяна е обучавала? Никога не съм чувала подобно нещо. Имах чувството, че тя с удоволствие би се включила като една от инструкторките.
— Повечето не са го знаели — съгласи се Лиса, като оглади посмачкания лист. — Това е било строго пазена тайна.
Групата се струпа около Лиса, за да прочете имената, изписани със старателния почерк на Серена. Кристиан леко подсвирна.