Прекалено стара? Та това трябва да е станало преди двадесетина години. Не е чудно, че изглеждаше направо древна.
— След като е била щастлива от оттеглянето си от политиката, защо тогава се е върнала? — попита Лиса.
Майка ми отвори вратата пред тях и набързо провери дали вътре няма някаква опасност, преди да допусне групата да влезе. Това бе за нея напълно инстинктивно действие, така че продължи разговора без прекъсване:
— Защото съществува обичай последният монарх да изпитва своя наследник, ако това е възможно. В нашия случай очевидно нямаше как да се направи, затова повикаха Екатерина, за да изпълни задълженията, които се полагаха на Татяна.
Лиса не можеше да повярва, че е бъбрила така свободно с някогашната кралица на мороите, една много влиятелна и обичана личност. Щом влязоха в сградата, тя бе отделена от антуража си и ескортирана от дежурните пазители до вратата на залата за изпитите. Израженията на лицата им издаваха, че не очакваха Лиса да се справи с трудния въпрос. Няколко зрители, също видимо обезпокоени, при появата й я приветстваха с обичайните викове за Александра и драконите. Лиса не успя да ги поздрави, нито дори да се сбогува със спътниците си, тъй като пазителите почти я избутаха през вратата, след което по лицата им се изписа облекчение.
Вратата се затвори зад гърба й и Лиса се озова отново пред Екатерина Зеклос. Преди старата дама й се бе сторила страховита, но сега… сега тревогата на Лиса се бе удвоила. Екатерина очевидно долови настроението й, защото леко й се усмихна.
— Опасявах се, че няма да дойдеш — заговори я някогашната кралица. — Но явно не те познавам достатъчно. Ти очевидно не си от онези, които лесно се отказват.
Лиса все още бе толкова объркана, че бе готова да се впусне в някакво нескопосано оправдание, обяснявайки за списъка на Серена. Но не. Явно в момента Екатерина не я бе грижа за такива неща, а и освен това никой не прибягваше до подобни оправдания, реши Лиса. Ако се издъниш, тогава се извиняваш.
— Съжалявам — изрече Лиса.
— Не е необходимо — махна с ръка Екатерина. — Нали вече си тук. Знаеш ли отговора? Какво трябва да притежава една кралица, за да бъде добър владетел?
Езикът на Лиса внезапно надебеля в устата й. Не знаеше отговора. Беше също като в съня за Кралския съвет. Разследването на убиеца на Татяна й отнемаше твърде много време.
В този миг сърцето на Лиса се сгря от симпатия към Татяна, към онази особена, заядлива кралица. Тя беше правила това, което е смятала за най-доброто за мороите, и бе заплатила за това с живота си. И в този миг Лиса се почувства дори още по-зле, докато гледаше втренчено Екатерина. Някогашната кралица вероятно никога не е очаквала да нарушат усамотението й — дали наистина е била на някакъв остров — за да я задължат да се завърне в двора. Ала въпреки всичко се бе отзовала, когато е било необходимо.
И тогава, просто така, Лиса внезапно прозря отговора.
— Нищо — отрони тя тихо. — Една кралица не бива да притежава нищо, за да управлява. Защото трябва да е отдала всичко на своя народ. Дори и живота си.
Широко грейналата, макар и беззъба усмивка на Екатерина подсказа на Лиса, че е отговорила правилно.
— Поздравления, скъпа. Ти се справи и утре можеш да с явиш на гласуването. Надявам се, че вече си подготвила речта за представянето си. Утре сутринта ще я прочетеш.
Лиса леко се олюля. Нямаше представа какво да каже сега, камо ли да произнесе официална реч. Екатерина изглежда разбра колко шокирана е Лиса, защото се усмихна, но по-скоро нежно, отколкото насмешливо.
— Ще се справиш. Речта е най-лесната част от церемонията.
Баща ти би се гордял с теб, както и всичките ти прадеди от фамилията Драгомир.
Това едва не накара Лиса да се просълзи, но успя да се овладее и само поклати глава.
— Не съм убедена. Всички знаем, че аз не съм истински кандидат. Беше само нещо… ами, нещо като игра. — Неясно защо, но не се притесняваше да го признае на Екатерина. — Ариана е тази, която заслужава короната.
Старите уморени очи на Екатерина се вторачиха в Лиса.
Усмивката й помръкна.
— Значи не си чула. Не, разбира се, че не си, като се има предвид колко бързо се случи всичко.
— Какво не съм чула?
По лицето на Екатерина се разля вълна на симпатия. По-късно се запитах дали бе породена от новината, която трябваше да й съобщи, или заради реакцията на Лиса.