— Не може да е истина — каза си тя, като допълни тоалета си с перлените обици, които бяха принадлежали на майка й.
Беше споделила теорията си с Кристиан и Джанин, които сега бяха с нея и донякъде се надяваше да и кажат, че е полудяла.
Но те не го направиха.
— Има смисъл — каза Кристиан, без следа от обичайната му саркастичност.
— Все още няма решаващо доказателство — обади се майка ми, практична както винаги. — Повечето от уликите са косвени.
— Леля Таша е проверила заедно с Етан дали Даниела е била там в нощта на убийството — продължи Кристиан. Леко смръщи лице, все още недоволен, че леля му си има толкова млад приятел. — Даниела не фигурира в официалния списък за срещите на кралицата, но леля Таша се опасява, че този списък може да е бил подправен.
— Това не ме изненадва. Но дори и така да е, ако по това време Даниела е била там, това ще засили съмненията в нея, но все пак не е неоспоримо доказателство. — Майка ми е трябвало да стане адвокат и да отвори юридическа кантора, заедно с Ейб, разбира се.
— Това е толкова убедително доказателство, колкото онова, което имат против Роуз! — възкликна Лиса.
— Ако не взимаме под внимание сребърния кол — припомни й Джанин. — Пък и всички ще бъдат по-склонни да повярват на оскъдните свидетелства срещу Роуз, отколкото срещу лейди Даниела Ивашков.
Лиса въздъхна. Знаеше, че беше вярно.
— Ако можеше само Ейб да поговори с алхимиците. Трябва да разберем какво знаят.
— Ще го направи — заяви майка ми уверено. — Просто ще отнеме малко време.
— Но ние не разполагаме с време! — Драматичният поврат на събитията даваше идеален шанс на духа да надигне черната си глава и аз, както винаги, се опитах да отнема мрака от съзнанието на Лиса. Човек може да очаква, че съм се поучила след горчивия урок с Виктор, но… ами старите навици умират трудно. Те винаги са на първо място. — Мари Конта и Руфъс Тарус са единствените останали кандидати! Ако той спечели, Даниела ще се сдобие с голямо влияние. Тогава никога няма да можем да докажем невинността на Роуз.
Пропадането на Ариана на последния изпит беше голям удар за всички, като направи на пух и прах бъдещето, което Лиса смяташе за даденост. Без Ариана ситуацията не изглеждаше никак благоприятна. Мари Конта не беше сред фаворитите на Лиса, но предчувстваше, че ще управлява много по-добре от Руфъс. За нещастие през последните години фамилията Конта не се изявяваше много в политиката, поради което имаше по-малко съюзници и приятели. Шансовете клоняха застрашително в полза на Руфъс. А това беше отчайващо. Ако можехме да заведем Джил там, Лиса би могла да гласува, а в един Кралски съвет с дванадесет члена дори един глас беше от значение.
— Имаме време — заяви майка ми спокойно. — Днес няма да се гласува, не и при тези спорове, които ти предизвика. И с всеки спечелен ден, докато гласуването се отлага, ще имаме възможност да подготвим нашата версия. Близко сме Ще успеем.
— Не можем да кажем на Ейдриън за това — предупреди ги Лиса и се отправи към вратата. Време беше да тръгва.
Кристиан отново си възвърна саркастичната усмивка, неговата запазена марка.
— Това — рече той — е нещо, с което всички сме съгласни.
Натруфената бална зала — отново преустроена в заседателна за сесията на Кралския съвет — сега по-скоро приличаше на зала за рок концерт. Хората се боричкаха, за да се вредят кои първи да проникне вътре. И на някой умник, явно досетил се, че цялата ситуация може да стане взривоопасна, му беше хрумнало да спретне отвън нещо като къмпинг, където цели семейства вече се разполагаха като за пикник на открито. Друг от умниците пък очевидно е бил осенен от още по-блестящата идея да изнесе колони с мощни високоговорители на фасадата на сградата, за да могат онези, които не бяха извадили късмета да се доберат до столовете вътре, да следят отвън дебатите в залата. Навред из тълпите сновяха пазители, опитвайки се да овладеят хаоса, който се усили неимоверно, когато кандидатите за трона започнаха да пристигат заедно с преданите си антуражи.
Мари Конта се появи малко преди Лиса и макар тя да бе претендент за короната с най-малки шансове, сред тълпите все пак се надигнаха окуражителни викове. Пазителите се разбързаха и успяха да удържат напора на масата, макар че на места — където това се налагаше — да пипаха доста грубичко. Толкова явно подчертано внимание би трябвало да е плашещо, но принцеса Мари Конта с нищо не издаде безпокойството си. Пристъпваше гордо, усмихваше се еднакво радушно и на поддръжниците си, и на противниците си. Двете с Лиса едновременно си припомнихме думите на Кристиан.