— Това са причините, заради които аз трябва да бъда кралица. Надявам се казаното от мен да ви е допаднало и да гласувате за мен, когато настъпи времето за избор. Благодаря ви. — Веднага седна на стола си.
Най-после дойде редът на Лиса. Застанала пред микрофона, тя внезапно си припомни съня с чашата, в който се бе провалила пред Кралския съвет. Но не, сега беше в реалността. Нямаше да се провали. Щеше да продължи напред.
— Ние сме народ във война — започна със силен и ясен глас. — Постоянно сме атакувани, при това не само от стригои, а също и от някои сред нас. Разединени сме, враждуваме фамилия срещу фамилия. Аристокрация срещу простолюдие. Морои срещу дампири. Разбира се, стригоите ни избиват най-безпощадно. Те поне са обединени от една цел: да убиват.
Ако аз бях в залата, щях да се наведа напред и да я слушам с отворена уста. Всъщност много от присъстващите направиха точно това вместо мен. Лиса говореше с лекота. Шокиращо. И изключително завладяващо.
— Ние сме един народ — продължи тя. — Морои и дампири. — Да, това накара мнозина да ахнат. — И докато невинаги е възможно всяка отделна личност да осъществи мечтите си, никой нищо няма да постигне, ако не се сплотим и не намерим среден път — дори и това да означава да се взимат трудни решения.
И тогава, по доста необичаен начин, тя обясни какво трябва да се направи. Наистина не отдели много време да навлезе в детайли по всеки отделен проблем в нашия свят, но засегна много от най-важните. И успя да го направи така, че да не обиди никого. В края на краищата тя беше права, като заяви, че не всеки може да постигне мечтата си. Призна, че дампирите са нашите най-добри воини… и че ще е по-добре да участват по-активно в управлението. Добави още, че на мороите, които нямат кралска кръв, трябва да се дават по-силни позиции — обаче не с цената на загубата на великите кралски родове, които винаги са били водачи на нашия народ. И накрая, като се спря на проблема с тренировките на мороите по самоотбрана, наблегна на тяхното значение — но не като задължително занимание и не като единствената възможна алтернатива, към която трябва да се придържаме.
Да, тя даде на всекиго по нещо и го направи изискано, елегантно, харизматично. Беше реч, която можеше да убеди хората да я следват навсякъде. Завърши с призива:
— Ние винаги сме смесвали старото и новото. Запазихме магията редом с технологията. По време на нашите сесии използваме древни свитъци, както и това. — Усмихна се и потупа микрофона. — Ето как сме оцелявали. Придържаме се към миналото и прегръщаме настоящето. Взимаме най-доброто от всичко и ставаме по-силни. Така сме оцелявали. Така ще оцелеем.
Заключението й отначало бе посрещнато с мълчание — и тогава изригнаха приветствията. Аз всъщност чух мощния рев на тълпата, насъбрала се отвън на поляната, преди да започнат да викат и вътре в залата. Някои, за които мога да се закълна, че подкрепят други кандидати, бяха просълзени. Не бях забравила, че повечето от личностите, които с помощта на връзката ми с Лиса виждах сега в залата, бяха от кралски произход. Самата Лиса искаше да се разплаче, но вместо това се държеше със сдържано достойнство и смелост. След като най-после седна, тълпата притихна. Нейтън отново пое ролята си.
— Добре казано — рече той. — Това беше много добра реч, след като успя да обнадежди всички нас. Но сега настъпва моментът на гласуването в Кралския съвет, което ще реши кой ще бъде нашия нов водач. Според закона само двама кандидата са възможни за този пост. Руфъс Тарус и Мари Конта. Двама морои, по един от фамилията Тарус и от фамилията Конта, пристъпиха напред, за да застанат до съответния техен кандидат. — Според избирателните закони — закони, установени от незапомнени времена — всеки кандидат трябва да се представи пред Кралския съвет, съпровождан от някой представител на своя род, за да се демонстрира силата и сплотеността на фамилията. Имате ли такъв представител.
Лиса посрещна погледа му, без да трепне.
— Не, лорд Ивашков.
— Тогава се опасявам, че вашето участие в избора приключи, принцесо Драгомир. — Усмихна се. — Сега можете да седнете.