Соня и Михаил си размениха многозначителни погледи. Един страничен наблюдател никога не би предположил, че три години са били разделени. Тя кимна, а той отново извърна очи към мен.
— Предположих, че заради това той ме доведе тук. — Кимна към Ейдриън.
— Искам да ме заведеш в хотела, където са отседнали алхимиците.
Леката усмивка по лицето на Михаил угасна.
— Роуз… не мога да те вкарам там. Достатъчно опасно е да си толкова близо до кралския двор.
Извадих от джоба си сребърната гривна.
— Ще се дегизирам. Няма да се досетят, че съм аз. Можеш ли да измислиш претекст, за да се срещнеш с алхимиците?
Соня остана в прегръдките му, но очите му потъмняха, защото потъна в размисъл.
— Имат пазители пред стаите си. Вероятно бихме могли да минем за обслужващ персонал.
Дмитрий кимна в знак на съгласие.
— Ще събудим подозрения, ако нарушим редуването на смените на дежурните пазители… но се надявам да ти стигне времето да влезеш вътре и да намериш това, което ти трябва. Сега пазителите вероятно повече ги интересува кога алхимиците ще се махнат оттук, отколкото дали други пазители ще влязат в хотела.
— Абсолютно вярно — потвърди Михаил. — Значи, Роуз, влизаме само двамата, нали?
— Да — казах. — Колкото сме по-малко, толкова по-добре. Достатъчно е само да разпитаме Сидни и Иън. Предлагам всички останали да изчакат тук.
Соня го целуна по бузата.
— Ще те чакам, никъде няма да ходя.
Ейдриън се приближи и леко, по братски потупа Джил по ръката.
— И аз ще остана тук, за да чуя как, по дяволите, точно ти, малко сладкишче, успя да се забъркаш в тази история.
Джил се усмихна принудено. Тя яко си падаше по него и това, че не се изчерви и коленете й не омекнаха, беше ясен знак колко бе притеснена. Двамата започнаха някакъв разговор, а Дмитрий ми махна с ръка да го последвам настрани зад колата, където не ни виждаха.
— Опасно е — тихо заговори той. — Ако магията се провали, вероятно няма да можеш да излезеш от този хотел. — В края на изречението му имаше една неизречена дума. Жива.
— Няма да се провали. Соня е добра. Освен това, ако ни заловят, може би няма веднага да ме убият, а ще ме отведат в кралския двор. Можеш да си представиш как това ще забави избора на монарх.
— Роуз, говоря сериозно.
Улових го за ръката.
— Зная, зная. Този път ще бъде лесно. Ще влезем и най-много до един час ще излезем, но ако не стане така… — Господи, как мразех непредвидените случаи с мрачен изход. — Но ако не стане така, изпрати в кралския двор Ейдриън, заедно с Джил, а вие двамата със Соня се скрийте някъде, докато… не зная.
— Не се безпокой за нас — рече той. — Ти само бъди внимателна. — Наведе се и ме целуна по челото.
— Малък дампир, ти…
Като по поръчка точно в този момент Ейдриън заобиколи колата и видя целувката. Моментално издърпах ръката си от тази на Дмитрий. Никой от нас не каза нищо, но в този миг очите на Ейдриън… ами видях как целият му свят се сгромоляса Прилоша ми повече, отколкото ако наоколо имаше глутница стригои. Чувствах се по-лоша от стригой. Чест, помислих си. Наистина пазителите би трябвало да ги учат на това. Защото аз не се бях научила.
— Да побързаме — подкани ме Михаил, който се бе приближил до нас и без да обръща внимание на драмата, току-що разиграла се пред него. — Соня каза, че трябва да отидете колкото може по-бързо в кралския двор.
Преглътнах и откъснах очи от Ейдриън. Сърцето ми се сви в гърдите.
— Да.
— Върви — подкани ме Дмитрий.
— Не забравяй — промърморих, — аз трябва да говоря с него, а не ти.
Последвах Михаил до колата му, като си поставих омагьосаната сребърна гривна. Преди да вляза вътре, набързо се огледах назад. Джил и Соня разговаряха, Дмитрий стоеше сам, а Ейдриън вадеше цигара, с гръб към всички.
— Повръща ми се — промълвих унило, когато Михаил завъртя ключа в стартера. Не прозвуча много изискано, но доста точно обобщаваше това, което чувствах.
Не ми отговори, вероятно защото не бе свързано с нашата задача. Или това, или още бе прекалено погълнат от възкръсването на любовта си. Щастливо копеле.
Не ни отне много време да стигнем до хотела. Наоколо бдяха много пазители, добре прикрити, за да не привличат вниманието на околните. Никой не ни спря на влизане. Един от пазачите дори кимна на Михаил, за да покаже, че го е познал. Всички ме гледаха… ами, все едно им бях напълно непозната. Което беше добър знак. След като толкова много пазители трябваше да помагат за охраната на кралския двор, трябваше да се очаква, че тук ще има нови лица, а моето не изглеждаше като лицето на Роуз Хатауей. Никой не се разтревожи от присъствието ми.