Но когато разказахме на групата какво сме научили, най-енергично реагира именно Ейдриън:
— Невъзможно! Не мога да повярвам! — Стъпка цигарата си на асфалта. — Твоите приятелчета алхимиците сигурно грешат.
И на мен ми беше много трудно да повярвам, но нямах основания да подозирам Иън в лъжа. Пък и, честно казано, ако Ейдриън трудно можеше да повярва на тази версия, да не говорим как би реагирал, ако му бяхме казали коя беше предишната ни заподозряна. Вгледах се в нощта, докато се опитвах да убедя сама себе си и да приема суровата истина за този, който бе убил кралица Татяна и бе натопил мен. Дори за мен бе трудно да го повярвам, толкова жестоко и коварно бе това предателство.
— Мотивите са… — подех колебливо. След като Иън ми описа кого е видял, поне дузина възможни причини за убийството си дойдоха по местата. — Политически са. Амброуз се оказа прав.
— Иън е свидетел, на който може да се вярва — обади се Дмитрий, шокиран колкото всички останали. — Но има доста празнини, парчета от мозайката, които не си пасват с цялостната картина.
— Да. — Особено ме безпокоеше едно от тях. — Като например защо точно аз съм била избрана за жертва?
Никой не отговори на въпроса ми.
— Трябва веднага да се върнем в кралския двор — рече Михаил накрая. — Иначе ще забележат, че не съм на поста си.
Усмихнах се на Джил, като се надявах да я окуража по този начин.
— И ти да направиш своя дебют.
— Не зная кое е по-откачено — промърмори Ейдриън. — Самоличността на убиеца или откритието, че малкото сладкишче е Драгомир. — Думите му, отправени към мен, прозвучаха студено, но погледът, който й отправи, беше нежен. Колкото и да бяха стряскащи новините, Ейдриън много бързо прие версията за произхода на Джил. Беше достатъчно циничен, за да повярва, че Ерик е бил неверен съпруг, а цветът на очите на Джил го убеди окончателно. Но подозирах, че това, което Иън ни бе разказал, нарани Ейдриън повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Да открие, че виновникът за убийство на леля му е личност, която той добре познаваше, още повече усили болката му. И разбира се, да разбере за мен и Дмитрий, никак не облекчаваше страданията му.
Соня — за дълбоко огорчение на Михаил — предложи да остане тук, докато ние останалите се върнем в кралския двор. Не можехме да пътуваме с двата автомобила, а колата на Михаил побираше само пет души. Тя прецени себе си като най-малко полезната в това начинание. И след безчет прегръдки, целувки и обилно проливане на сълзи обеща на Михаил, че пак ще се видят веднага след като цялата тази суматоха стихне. Надявах се от сърце да се окаже права.
Моята магия щеше да прикрие лицето ми достатъчно, за да мина без затруднения през портата. Но с Джил беше по-сложно Отвличането й беше нашумяла новина в света на мороите и ако я разпознаеше някой от пазителите, дежурещи край портала щяха да ни арестуват още там. Разчитахме, че пазителите ще са прекалено заети, за да я забележат, за разлика от нас двамата с Дмитрий. Това означаваше, че Дмитрий трябваше да се дегизира най-старателно — с помощта на Ейдриън. Ейдриън не беше толкова опитен с магията на илюзията като Соня, но умееше достатъчно, за да промени външността на Дмитрий в очите на другите. По подобен начин бе използвал магията на духа по време на бягството ми от затвора. Въпросът бе дали Ейдриън ще се съгласи да направи това за нас. Никому нито дума не бе продумал за това, което бе видял между мен и Дмитрий, но другите сигурно бяха доловили внезапното повишаване на напрежението.
— Трябва да помогнем на Лиса — казах му, след като той откликна на молбата ми. — Времето тече. Моля те. Моля те, помогни ни. — Бях готова дори да пълзя пред него, ако поискаше това.
За щастие не се стигна дотам. Ейдриън пое дълбоко дъх и за кратко затвори очи. Бях сигурна, че в момента му се искаше нещо по-силно от цигарите. Накрая кимна:
— Да тръгваме.
Оставихме Соня с ключовете във втората кола и тя остана там с блеснали от сълзи очи, докато ни наблюдаваше как потегляме. През по-голямата част от пътуването Дмитрий, Михаил и аз анализирахме информацията, която бяхме събрали. Жената, която Иън ми описа, не би могла да извърши всичко, което приписвахме на убиеца.
Седях на задната седалка с Ейдриън и Джил, наведена напред, докато изброявах на пръсти.