Повече зрители не се допускаха в сградата, но забраната не важеше за пазителите, така че Михаил отново успя да ни вкара, но този път използва нацупения Ейдриън като причина за появата ни. Трудно можеха да забранят достъп на племенника на покойната кралица, пък и при настъпилия вътре хаос още двама пазители — за каквито се представихме с Дмитрий, бяха добре дошли. Докато влизахме, Ейдриън не свали ръка от раменете на Джил и пазителите пуснаха и нея.
Промъкнахме се напълно незабелязано в балната зала. Вече бях видяла разгорещените спорове през очите на Лиса но беше съвсем различно да наблюдаваш всичко лично. По-шумно. По-дразнещо. Спогледахме се с приятелите ми. Бях готова за голяма конфронтация пред многобройна публика — по дяволите, нямаше да ми е за пръв път, — но този път щеше да бъде сериозно изпитание дори и за моите умения.
— Нуждаем се от някого, който да привлече вниманието казах. — Някой, който не се страхува да спретне един спектакъл… искам да кажа, освен мен, разбира се.
— Михаил? Къде беше?
Обърнахме се и видях Ейб, застанал точно зад нас.
— Е, говорим за вълка… точно от него се нуждаем — зарадвах се аз.
Ейб се вторачи в мен и се намръщи. Магията въздейства по-слабо, ако другите познават добре този, който се прикрива чрез нея. Точно така Виктор ме разпозна в Тарасов. Магията на Соня беше прекалено мощна, за да може Ейб да проникне докрай през нея, но долови, че нещо не е наред.
— Какво става тук? — попита властно.
— Обичайното, старче — отвърнах му жизнерадостно. — Опасности, смахнати планове… нали знаеш, все неща, обичайни за нашата фамилия.
Ейб отново присви очи, все още неспособен да погледи докрай през булото, създавано от магията. Вероятно му изглеждах замъглена.
— Роуз? Ти ли си? Къде беше досега?
— Необходимо ни е да привлечем вниманието на залата — заявих, пренебрегвайки въпросите му. Чудех се дали така се чувстват децата, смъмрени от родителите си за нарушение на вечерния час. Той изглеждаше крайно недоволен от мен. Разполагаме със средство, за да приключим целия този спор.
— Или можем да поставим началото на нов спор — подметна Ейдриън сухо.
— Аз ти се доверих при изслушването ми в съда — припомних на Ейб. — Не можеш ли сега ти да ми се довериш?
Лицето на Ейб помръкна.
— Очевидно не си ми се доверила достатъчно, за да останеш в Западна Вирджиния.
— Технически подробности. Моля те. Трябва да ни помогнеш.
— Освен това не разполагаме с много време — додаде Дмитрий.
Ейб изгледа и него изпитателно.
— Чакай да отгатна. Беликов? — Долавяше се някаква несигурност в гласа на баща ми — Ейдриън беше свършил добра работа с оптичната илюзия за прикриването на Дмитрий, но Ейб беше достатъчно умен, за да се досети кой би могъл да ме придружава.
— Татко, трябва да побързаме. Разкрихме убиеца, а също и… — Как да му обясня? — Има начин да се промени животът на Лиса.
Малко неща можеха да изненадат Ейб, но мисля, че моето „татко“, произнесено най-искрено, свърши работа. Погледът му обходи залата и се спря върху някаква фигура. Леко й кимна и само след броени секунди майка ми си запроправя път към нас. Велико! Той я викаше; тя идваше. Напоследък явно бяха станали близки дружки. Надявах се Лиса да си остане единствената с изненадващо пръкнала се сестричка.
— Кои са тези? — попита майка ми.
— Познай — заяви Ейб равнодушно. — Кой може да е толкова глупав, че да се завърне в двора, след като едва е избягал?
Очите на майка ми се разшириха.
— Как…
— Нямаме време — прекъсна я Ейб. Недоволният поглед, с който тя го удостои, красноречиво подсказваше, че не й се нравеше да я прекъсват. Може би в крайна сметка нямаше да се сдобия с братче или сестриче. — Имам чувството, че половината пазители в тази зала скоро ще ни връхлетят. Готова ли си за това?