Горката ми майка, винаги спазваща стриктно законите, направо се сгърчи и прежълтя, когато разбра какво се иска от нея.
— Да.
— Аз също — присъедини се Михаил.
Ейб ни изгледа изпитателно.
— Предполагам, че можеше да е и по-зле.
Насочи се към Нейтан Ивашков, който се бе облегнал на катедрата върху подиума. Изглеждаше уморен и сломен — напълно неспособен да се справи с бъркотията пред него. При появата ни кандидатите за престола ни изгледаха с любопитство а аз усетих как през връзката ме разтърси нещо като токов удар. Лиса, като владееща магията на духа, не можеше да бъде заблудена от моето дегизиране. Усетих как дъхът й секна, като ни видя. Едновременно я обляха вълни от страх, шок и облекчение. И от крайно объркване, разбира се. Толкова се зарадва да ни види, че мигом забрави за всякакви кралски избори и се надигна при приближаването ни. Поклатих бързо глава, давайки й знак да не проваля прикритието ни. След моментно колебание пак се отпусна на стола. Беше разтревожена и озадачена, но изцяло ми се доверяваше.
Щом ни съзря, Нейтан се оживи, особено след като Ейб просто го изтика от пътя си и сграбчи микрофона.
— Хей, какво правиш…
Очаквах Ейб да изкрещи всички да млъкнат или нещо подобно. Разбира се, Нейтан се опита да се пребори с него, ала напълно безуспешно. Така че бях направо сащисана — както и всички останали, — когато Ейб притисна пръсти до устните си и издаде най-оглушителното изсвирване, което някога бях чувала. Да свириш с уста така гръмко, и то пред микрофон. Да. Направо ме заболяха ушите. А за мороите, с техния изострен слух, трябва да е прозвучало още по-зле.
Залата притихна достатъчно, за да го чуят.
— Сега проявете малко разум, като си държите устите затворени — приятелски ги посъветва Ейб, — защото ние имаме… да ви кажем нещо. — Използваше уверения си, мога-да-контролирам-целия-свят тон, но знаех, че съвсем не се чувства толкова сигурен и ми се доверява на сляпо.
— Действайте бързо — промърмори и ни подаде микрофона. Поех го и се изкашлях, за да прочистя гърлото си.
— Тук сме, хм, за да уредим този спор веднъж и завинаги. — Това тутакси породи роптания и аз побързах да довърша с колкото можех по-силен глас, преди отново да настъпи хаос. — Законите могат да останат такива, каквото са си. Василиса Драгомир има право на глас в Кралския съвет, а също и да бъде призната като пълноправен кандидат за трона. Има още един представител на нейната фамилия. Тя не е единствената от рода Драгомир.
Моментално се разнесе мърморене и шепот, макар че въобще не можеше да се сравни с ропота от преди малко — главно, защото мороите обичаха интригите, пък и знаеха как това ще се отрази на събитията, ако се окаже истина. С периферното си зрение забелязах как пазителите оформиха кръг около нас, но с много голям периметър. Тяхната загриженост беше сигурността, а не скандалите.
Дадох знак на Джил да излезе напред. За миг тя застина. Запитах се дали не си припомня думите, които Ейдриън и каза в колата. Пристъпи до мен, толкова бледа, че се уплаших да не припадне. И аз самата бях на косъм от припадъка. Напрежението и натискът бяха смазващи. Не. Вече бях стигнала твърде далече.
— Това е Джилиън Мастрано Драгомир. Тя е незаконна дъщеря на Ерик Драгомир, но си остава негова дъщеря и е официален представител на рода. — Мразех думата незаконна, но в случая беше факт, който не можеше да бъде избегнат.
В последвалата тишина, колкото за един удар на сърцето, Джил забързано се наведе към мен и микрофона:
— Аз съм Драгомир. — Произнесе го ясно, въпреки треперещите си ръце. — Нашето семейство има кворум и моята с-сестра може да се възползва от правата си.
Сградата едва не рухна от невероятния шум, изригнал отвсякъде. Ейб скочи между Джил и мен, за да сграбчи пак удивително чевръсто микрофона.
— За тези, които още не вярват, един прост ДНК тест ще разсее всякакви съмнения относно нейния произход. — Длъжна бях да призная, че на Ейб никак не му липсваше дързост. Само преди шестдесет секунди бе научил тази информация, а вече я бранеше с увереност, сякаш лично бе извършил необходимите тестове в домашната си генетична лаборатория. Още доверие на сляпо и възможност за изгода, която не можеше да подмине с лека ръка. Моят старец обичаше тайните.
Новините предизвикаха точно реакциите, които очаквах. След като публиката осъзна разкритието, ни заля потоп от коментари, придружени с яростни викове.